Художникът, карикатурист и автор на комикси Джани Пачиноти - Джипи, ще говори за бъдещето на графичния роман на премиерата на книгата си “Земя на синовете”, издадена от "Жанет 45". Това ще се случи на 19 декември, понеделник, от 19.00 ч. в кафе-галерия ФотоСинтезис Арт Център в София на бул.”Васил Левски” 57. 

Джипи е роден в Пиза на 12 декември 1963 г. Живее в Рим. Започва да публикува карикатури и илюстрации през 1994 г. в сатиричното списание „Куоре“. Излага творбите си в галерии, илюстрира статии и интервюта, прави корици на книги. Дебютира в комикса през 2003 г. с „Екстериор: нощ“. Печели „Госини“, или наградата „Златна котка“, на фестивала в Ангулем – най-престижната награда в света на комиксите.

След като прави няколко независими късометражни филма, през 2011 г. Джипи режисира пълнометражния „Последният землянин“, прожектиран в конкурсния раздел на 68-ия кинофестивал във Венеция.

„Коконино прес“ публикува книгите му: „Това е стаята“, „Бележки по една военна история“, „ЗНМЖ – Зле Нарисуваният Мой Живот“, „Речен дневник и други истории“, „Целувки от провинцията“, „С.“ и прочутата „еднаистория“, която попада сред финалистите на най-старата и важна италианска награда за литература – „Премио Стрега“ 2014 (за първи път в историята това се случва с книга в текст и рисунки).

Джипи измисля и рисува „Варвари“ („Bruti“) – игра на карти в стил средновековно фентъзи. „Земя на синовете“ е антиутопия, само в черно и бяло.

 

МЕДИИТЕ ЗА НЕГО

"Новата книга на Джипи е чудо... Трудна за преглъщане, бурна, горчива, безпощадна и в същото време – чудо. Историята й е минималистична, първична и започва от края – от края на всички истории, защото героите са мъртви, мъртви са авторите, мъртво е самото писане... Ето затова трябва да се четат книги: за да те захвърлят във вихър от емоции, който здраво да разтърси целия ти свят, да го преобърне и да те остави на ново и сияйно място..." 

Corriere della Sera

 

"Увлекателен, наситен, доставящ удоволствие комикс в неговата най-изчистена и честна форма – квинтесенция на разказа в последователни картини... Тази антиутопия минава по пътя, прокаран от класици от Джак Лондон с “Алената чума” през Филип К. Дик до “Сблъсък” на Стивън Кинг. ...а откровената мизерия, която заобикаля главните герои, е способна да се превръща в дива красота."

La Stampa

 

"Работата на Джипи е зряла и почти брутална в онова, което заявява на всеослушание: комиксът е точно толкова изкуство колкото литературата, музиката, живописта." 

Il Venerdì di Repubblica

 

"Джипи ни изправя пред екстремни, варварски, примитивни ситуации... в книгите му няма да намерите лесни отговори, а само силни страници, всяка от които е рисувана, сякаш е последната. А в дъното на всичко – собственото ни лице, без лифтинг, с всичките си бръчки."

La Repubblica

 

"Италианският художник Джипи няма равен в обрисуването на юношеството..."

The Wall Street Journal

 

"От шедьовъра си „еднаистория“ насам Джипи все по-вярно следва своята интуиция и в почти шамански транс се стреми към корена на човешкото, към същината му... В тази книга той ни подарява един от най-красивите завършеци, създадени през последните трийсет години – финал едновременно на надеждата и забравата." 

L’Internazionale

  • НА ФОКУС

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...