„Свръхчовек – човек, който изпълнява своя дълг.“

„Хората с университетско образование са с абстрактно мислене, те не знаят нищо за реалния живот.“

„Страхът е ирационален. Разумът трябва да го преодолее.“

„И най-големият студ не може да устои на сърдечната топлота.“

„Не знам нищо, затова искам да знам всичко.“

„Абсолютна истина не съществува. Законът е прав, а не ти или аз.“

„Обективни условия не съществуват.“

„Злото, злото! Празна дума! Кой може да знае къде е злото, а къде е доброто? Един харесва едно, друг друго.“

„Идеологиите ни разделят. Мечтите и страданията ни обединяват.“

„Имам лош характер и затова не понасям хората с лош характер.“

„Нашият живот е като моя театър – абсурден, смешен, нищожен и нещастен.“

„Само думите имат значение; всичко останало са празни приказки.“

„Мисля, че театър на абсурда не съществува. Абсурден е нашият свят.“

„Моите книги, моите пиеси са израз на носталгия – опит да се намери съкровище на дъното на океана. Или, ако искате, означава свобода, която търся и си въобразявам, че намирам.“

„Казват, че всичко, което не е светлина, е страх и тъмнина. Пиша, за да намеря отново светлината и да я покажа на другите.“

„Човек е воден от зли инстинкти, които са по-силни от моралните закони.“

„Историята на живота ми е история на едно скитане.“

 „Ненавиждам и презирам успеха, но и не мога без него.“

„Ако има Бог, защо се пишат книги. А ако го няма, защо се пишат книги?“

„Не отговорът просвещава, а въпросът.“

„Посредствеността е по-опасна за критиката, отколкото за писателя.“

„За мен театърът е най-често изповед.“

„Комедията е по-трагична от трагедията. Трагедията има правила – човекът се бори срещу съдбата, човекът е победен от съдбата или от закона. В комедията обаче няма закони, тя е глупава, защото в нея няма и съдба. Да бъдеш победен от съдбата е един от пътищата да се придаде на живота смисъл. Но когато нямаш съдба изобщо….“

„Творчеството ми по същество е диалог със смъртта… Така че само смъртта може да накара да млъкна. Само смъртта може да ми затвори устата.“

„Литературата е невроза. Ако няма невроза, няма да има и литература. Здравето не е нито поетично, нито литературно.“

 „Хората, които не четат, са говеда. По-добре е да се пише, отколкото да се води война, нали?”

 ---

 ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

„Йонеско поразява и разрушава, за да измери звука на празнотата, направи езика предмет на театъра, почти герой, направи така, че той да е подчинен на смеха, който действа като механизъм, което означава да вдъхне безумие в най-баналните отношения, унищожи основите на буржоазното общество.“ – Мишел Корвен, театрален критик

„Роден извън Франция Йонеско разглеждаше нашия език като че ли от разстояние. Той разкри в него баналността и рутината… Неговите герои не говорят, а имитират по гротесков начин механизъма на жаргона, Йонеско „отвътре“ опустоши френския език, остави само възклицания, междуметия, проклятия. Неговият театър е мечтата на един език.“ – Жан Пол Сартр

ЙОЖЕН ЙОНЕСКО - румънско-френски драматург и писател, роден на 26 ноември 1909 г. Заедно със Самюъл Бекет са най-известните представители на „театъра на абсурда“. Пиесите му се играят по цял свят. Най-известните от тях са „Плешивата певица“ (първата му театрална творба, написана през 1948 г.), „Носорози“, „Столовете“, „Картината“, „Двама в делириум“ и други. На български са издадени книгите му „Приказки“, „Самотникът“,  „Дневник на откъси“,  „Носорог, Плешивата певица и други пиеси“ и „Въздушният пешеходец“.

Йонеско умира на 28 март 1994 г. в Париж.