Журналистката Мариана Първанова написа книга, в която разказва историите на известните кафенета в София по време на социализма. „Бохемските кафенета на соца“ е издание на „Гутенберг“.
Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Сред тях са Кристал“, „Кравай“, „Яйцето“, „Феята“, „Бразилия“ и др. Ценното е, че тя дава думата на самите творци – Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите места за творчески срещи.
Идеята за книгата възниква от понятието „литературните кафенета“ на Европа. Термин, често използван в старите столици на Европа, свързан с традицията на интелектуалците да се събират на по чашка кафе или питие в определени заведения. Средища, които събират хора от различни области на културата – писатели, поети, театрали, критици, художници, артисти и музиканти. Традицията на „литературните кафенета“ отдавна е станала част от живота на артистичните среди във Виена и Париж, Мадрид и Мюнхен, Прага и Краков. Тя е жива и днес и задължително намира своето отражение в туристическите пътеводители на големите европейски градове.
„Идеята ми хрумна, когато работех за БНР. Възложиха ми да направя записи със стари софиянци и още оттогава започнах да събирам сведения за кафенетата. Насочих се към най-близкото минало, защото все още се намират хора, които могат да разкажат за тези кафенета. Много хора с много приятни чувства се връщаха към времето на своята младост. В сегашния забързан ритъм трудно можем да разберем колко важна част от живота на интелигенцията е протичала в тези кафенета. Те са били тяхна естествена среда за срещи, техните неформални работни места. Някои хора разказват, че това е била една негласна борса. Това е била важна част от културния живот на всеки град, която тепърва ще бъде изследвана“, разказа Първанова в интервю за БНР.
