Журналистката Мариана Първанова написа книга, в която разказва историите на известните кафенета в София по време на социализма. „Бохемските кафенета на соца“ е издание на „Гутенберг“. 

Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Сред тях са Кристал“, „Кравай“, „Яйцето“, „Феята“, „Бразилия“ и др. Ценното е, че тя дава думата на самите творци – Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите места за творчески срещи. 

Идеята за книгата възниква от понятието „литературните кафенета“ на Европа. Термин, често използван в старите столици на Европа, свързан с традицията на интелектуалците да се събират на по чашка кафе или питие в определени заведения. Средища, които събират хора от различни области на културата – писатели, поети, театрали, критици, художници, артисти и музиканти. Традицията на „литературните кафенета“ отдавна е станала част от живота на артистичните среди във Виена и Париж, Мадрид и Мюнхен, Прага и Краков. Тя е жива и днес и задължително намира своето отражение в туристическите пътеводители на големите европейски градове.

„Идеята ми хрумна, когато работех за БНР. Възложиха ми да направя записи със стари софиянци и още оттогава започнах да събирам сведения за кафенетата. Насочих се към най-близкото минало, защото все още се намират хора, които могат да разкажат за тези кафенета. Много хора с много приятни чувства се връщаха към времето на своята младост. В сегашния забързан ритъм трудно можем да разберем колко важна част от живота на интелигенцията е протичала в тези кафенета. Те са били тяхна естествена среда за срещи, техните неформални работни места. Някои хора разказват, че това е била една негласна борса. Това е била важна част от културния живот на всеки град, която тепърва ще бъде изследвана“, разказа Първанова в интервю за БНР. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.