Автобиографичната книга на Джеки Чан - актьор, режисьор, продуцент, сценарист, специалист по бойни изкуства, певец и каскадьор, излезе на български с логото на „Изток – Запад“. Съавтор и редактор на изданието е приятелката му Джу Мо. Книгата излезе на китайски през 2015 г. За българското издание Чан е настоявал непременно да се публикуват имената на всички каскадьори, с които е работил.

„Остарях преди да порасна” е сбор от необикновени разкази, затрогващи с откровеността си, с грижата към детайла, с привързаността към човека, с почтеност и много, много труд. Уж обикновен, а толкова различен в подхода си към другите и в опитите си да направи света едно наистина по-добро място, че често това го кара да изглежда наивен и лесна мишена за измами и манипулации.  Но той дори не се спира да погледне лицата на онези, които са го излъгали. Не се интересува от разплата. Не му пречи да започне от нулата, както го е правил много пъти. Защото това е Джеки Чан.

Маниакален чистофайник, духовит флиртаджия, работохолик-перфекционист, предан син, мъдър баща, сърцат благотворител. Но това, което най-силно  отличава Джеки Чан, е силната му привързаност и лоялност към хората, с които работи. Няма никакво значение кой какво върши. Респектът му към труда на другия е почти религиозен. А лоялността му към хората, допуснал в сърцето си, е несравнима. Джеки Чан никога не се храни сам, никога не пазарува само за себе си, никога не ляга да спи, ако около него има още някой буден... , се казва в анотацията на „Изток – Запад.

ДЖЕКИ ЧАН (ЧАН КУН – САН) е роден на 7 април 1954 г. в Хонконг. Започва кариерата си през 70-те години на ХХ век и от тогава участва в повече от 150 филма. Отличен е със звезда на Алеята на славата в Холивуд. Издава няколко музикални албума и е автор на някои от песните към филмите, в които участва. 

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...