Четенето на фентъзи води до влошаване на способностите да се анализира текстът, да се разберат емоциите на героите и сюжета. Това твърдение се доказва от резултатите от изследване, проведено от американските учени Крис Галавър и Дан Джонсън, публикувани в списание „Scientific Study of Literature“. Изводите от проучването са оповестени и от английския „Гардиън“.

150 участници в експеримента е трябвало да прочетат разказ от хиляда думи. Половината от четящите са чели историята, в която героят влиза в ресторант и си говори с хората затова, че в местен вестник е публикувано негово писмо, в което критикува обществото. Във втората, фентъзи версия, ситуацията се променя – героят се намира в космическа станция, обитавана освен от хора, и от андроиди и извънземни. Ако в първия текст е присъствала думата „врата“, то в другия тя е заменена от „камера за заключване“. Сюжетът на историята е същият.

След като са прочели текстовете, респонденти трябвало да обяснят дали симпатизират на героя на разказа и колко усилия са положили, за да разберат емоциите на персонажите. 

„Прехвърлянето на сюжета в света на фантастиката е намалил възприемането на качеството на художествения език, въпреки факта, че изпитваните са чели един и същ разказ в рамките на сюжета и взаимоотношенията между героите“, отбелязват авторите на изследването.  

Според тях читателите на фентъзи се чувстват по-малко съпричастни към героите от разказа и по-малко се опитват да разберат причините за поведението им.

Учените предполагат, че някои от хората, анализиращи втория текст, очаквали по-лека история заради предубеждението си към фантастиката.

„Те считат, че тази история не заслужава внимание и не провокира към размисъл четящия, ето защо те не и отделят внимание“, споделят Крис Галавър и Дан Джонсън

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...