Биографията на великия учен  „Галилео Галилей. Когато Земята стоеше неподвижно“ от Атле Нес , спечелила най-голямата литературна награда в Норвегия, излезе на български. Изданието е на „Изида“, а преводач е Ростислав Петров.

Норвежкият писател Атле Нес разкрива непознати страни от живота и делото на Галилей, като показва и чисто човешката страна от образа на великия учен: трудният му характер и изостреното му чувство за чест, които предизвикват множество остри спорове с опонентите му и усложняват отношенията със собственото му семейство и с Медичите. Силно драматичен е чутовният му сблъсък с Католическата църква, който оставя своя отпечатък върху модерната история. Картината на това бурно време, в което науката тепърва трябва да утвърди своята самостоятелност и неподвластност на църковните канони, оживява в тази книга, хвалебствено приета от критиката и отличена с най-престижната норвежка награда „Браги“ за документална литература.

ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ  е роден на 15 февруари 1564 г. в Пиза, Тоскана, в семейството на скромен флорентински музикант, което и определя постоянната му житейска борба да утвърди социалния си статут и да оцелее в една крайно неблагосклонна към малкия и беден човек среда. С неуморни усилия той успява да изгради мрежа от високопоставени контакти, сред които са неговите благодетели Медичите (особено Великият херцог Козимо II и синът му Фердинандо II), осигурили му почетен пост в двора на Тоскана, както и принц Федерико Чези, създателят на Академията на рисовете. Но непрестанният стремеж на Галилео към все по-голямо величие често го вкарва в остри конфликти с опонентите му, в които той пламенно и дори фанатично защитава идеите си. Той има изключително тежък характер и силно развито чувство за чест, затова и невинаги е способен да се отдръпне дипломатично или да замълчи. Именно тези му характеристики подклаждат жестокия сблъсък с кардинал Роберто Белармино, един от най-изтъкнатите ръководители на Ордена на йезуитите, и се стига до решението от 1616 г. Галилео да не защитава, проповядва или поддържа идеите на Коперник. Всъщност този катастрофален сблъсък с Римокатолическата църква и последвалият съдебен процес крият една изключително лична трагедия за самия Галилео. Не просто е забранен най-значимият му труд, с който ученият се надявал да остане в световната история и в паметта на бъдните поколения – става въпрос за „Диалог за двете главни системи“. Не, предателството е лично и твърде болезнено: Галилео познавал тогавашния папа Урбан VIII много добре, нещо повече – преди Мафео Барберини да стане папа Урбан VIII, двамата с Галилео били близки приятели и се отнасяли един към друг почти като братя, а Барберини дори подкрепял пламенно и открито идеите на Галилео. Затова и последвалите събития и наложената изолация нанасят още по-силен удар на самочувствието на Галилей, който не може да приеме властващата несправедливост и лицемерие. Въпреки това обаче силите на вече остарелия учен, страдащ от редица болежки и започнал да губи зрението си, не секват напълно и той продължава да твори с помощта на своите последователи. През 1638 г. е публикуван последният му научен труд „Двете нови науки“, въпреки неодобрението от страна на Църквата. Галилео Галилей умира на 8 януари 1642 г., като дори след смъртта му духовенството и бившият му приятел папа Урбан се опитват да заличат делото му, като забраняват да се издигне величествена гробница в негова чест. Неговият ученик Винченцо Вивиани обаче си поставя като мисия да опази честта и името на учителя си живи и да му отдаде заслуженото му място. Макар и самият Вивиани да не успява да изгради физически паметник на Галилей, той запазва духовните му постижения и дори написва негово животоописание. След смъртта на Вивиани настъпват други времена и новият папа Климент XII Корсини, който е с флорентински произход, решава най-накрая да реабилитира името на Галилео и да изгради полагащата му се гробница в „Санта Кроче“, точно срещу гробницата на друг велик флорентинец – Микеланджело. С това се целяло възвръщане и утвърждаване на някогашната слава на Флоренция като център на науката и изкуството.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 84 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.