На 30 октомври от 18 ч в СУ „Йоан Екзах Български“ в Шумен ще се състои премиерата на книгата „ЗА НАШИЯ ДОМ – PRO DOMO SUA на СУ „Йоан Екзарх Български“. Неин автор е учителят и изследовател Андрей Соколов.
От училището разказват:
Целта на тази историческа монография е да изследва събития, случки и личности от живота, протичащ в една 106-годишна сграда, днес - дом на СУ „Йоан Екзах Български“, по-популярна като Хуманитарната гимназия в Шумен. Тя е една от най-впечатляващите и стилни сгради в града, редом с тези на Народното читалище „Добри Войников“, сградата на Военния клуб и Съдебната палата. Намерението е съдържанието да обхване трите основни обществено-политически периода, през които функционира сградата, а именно: времето на българското царство; народната република; най-новото време.
При издирването на документацията за построяването на учебна сграда, отговаряща на високите постижения на шуменското просветно дело, се оказва, че има факти, неизследвани досега. Това налага по-широкообхватен анализ на времето и събитията, разгърнали се паралелно с историята на сградата. Ето защо авторът представя едно по-пространно предисловие за развитието на просветата в града през епохата преди Освобождението и първите години след него. Това е продиктувано от факта, че сградата е предвидена за елитно учебно учреждение на шуменци – Шуменското трикласно мъжко училище, което през учебната 1885/6 година се обединява с Шуменското педагогическо училище под името Държавно трикласно мъжко педагогическо училище.
Желанието на автора е да наложи в родната история забравената днес дата 12 април 1873 година, с която се поставя началото на модерното българско образование. Тогава в Шумен се провежда най-големият и с най-важни решения учителски събор. Наречен е „Варненско – Преславски” по името на епархията. От следосвобожденския период изпъква незаслужено пренебрегната фигура на един от родоначалниците на българската педагогика – Рачко М. Рачев, личност, дала толкова много на шуменската просвета, а днес - неизвестна. Интерес буди и личността на архитекта, чието дело е сградата – арх.-инж. Янаки Шамарджиев – шуменецът е почетен гражданин на столицата и един от водещите строители в страната, първият, който съчетава тези две специалности.
В бурните времена, годините на войните за национално обединение, 1912/13, 1915/18, се променя и предназначението на сградата, като тя продължава живота си с нов статут на Реквизиционен склад, 2-ра местна болница и квартира на 129-ти немски пехотен полк.
На няколко пъти в първите десетилетия учениците от Държавната народна мъжка гимназия са въвлечени в политическите борби, което се изразява в двете големи ученически стачки от 1919 и 1931/32 г.
Отделено е нужното място за самия учебен процес в сградата, който носи всички предимства и недостатъци на тогавашната епоха, но безспорно издига авторитета на учебното заведение и го налага като водещо в региона. Материално-техническата база непрекъснато се подобрява и обновява, независимо от редица трудности и спокойно може да се квалифицира като европейска и модерна.
При анализа на документалистиката от архива авторът проследява детайлно още един значим и специфичен за шуменската просвета факт - от 1919 година в западното крило на сградата се помещава Висшият педагогически курс, който две години по-късно вече носи името Учителски институт и е допълнен с образцова прогимназия. Той се налага като „ковачница“ на така нужните за страната педагогически кадри. Внимателно е проучено и следственото дело по убийството на трима от курсистите на института, събитие, което досега се възприема в границите на идеологемно партийно клише, в книгата е пресъздадено чрез безпристрастно и необременено отношение към живота на обществото през изследвания период.
Над 300 личности са упоменати по различен повод в историческия труд, като част от тях са категорично заели своето място в пантеона на българската култура и образование, като се започне с митрополит Симеон, мине се през Тодор Икономов и Велико Дюгмеджиев и се стигне до Стилиян Чилингиров.
Целият учебен процес е разгледан на фона на случващите се политически и културни събития в Шумен и страната, защото учебните завенения са отворена институция, влияеща се и откликваща на промените и желанията на обществото. С описание на ситуацията от военновременните години на Втората световна война и нанасянето на съветското комендантво в сградата (1944 г.) приключва изследвания период.
Монографията е снабдена с обстойна библиография за цитираните трудове и подробна периодика, което позволява на проявяващите по-задълбочен, професионален интерес да надникнат сами в духа на онази отминала епоха.
Авторът – Андрей Соколов, е роден през 1967 година в гр. Нови пазар. Историк, отдаден на изследването и преподаването на история. Работи в системата на образованието - основно, средно, професионално, хуманитарно училище, запознат е със спецификата на училищното дело и живота в тези среди. Не са му чужди и проблемите на местното самоуправление - общински съветник и кмет на община Нови пазар в периода на демокрацията. За кратко работи и в отдел култура на община Щумен. Понастоящем е старши учител в СУ „Йоан Екзарх Български“ – Шумен.
***
Това първо издание на „ЗА НАШИЯ ДОМ – PRO DOMO SUA на СУ „Йоан Екзарх Български“ e успешен опит в изследването на една от емблематичните сгради в Шумен. Историята на сградата и събитията, свързани с нейните обитатели, са принос в краеведските проучвания.
Авторът се базира на голям обем архивни документи, както и на местния печат, като разглежда значими факти от шуменското просветно дело. Разкрива живота в популярната Шуменска държавна мъжка гимназия „В. Друмев“ и Учителския институт „Д-р П. Берон“ на фона на събитията в Шумен и страната от средата на XIX в. до септември 1944 г.
Днес няколко учебни заведения претендират да са наследници на техните постижения и традиции, но ние, подобно на онази случка в Древна Гърция, разказана от Езоп, ще кажем: Тук е Родос, тука скачай!
Валентина Тодорова – директор на СУ „Йоан Екзарх Български“; председател на Постоянната комисия по просвета, образование и наука; носител на Наградата на Шумен за образование (1999 г.)
