Роман на известната френска писателка Франсоаз Саган (1935 – 2004) излезе в родината й. Ръкописът е открит през 2004 г. от сина на авторката Денис Вестхоф, съобщава английският "Гардиън". "Четирите ъгъла на сърцето" е незавършена история от 200 страници. Тя предизвика големи вълнения сред читателите с обрисуването на празния живот на лекомислените богаташи.
От месеци във Франция се носеха слухове в литературните среди за предстоящото излизане на книга, която ще разбуни духовете през есента, когато е пикът на интересните заглавия . Също както в дебютния роман на Саган, който тя пише, когато е едва на 17 години, новото заглавие е дисекция на високата френска буржоазия която е наричана "200-те семейства".
Романът разказва за любовен триъгълник, в който попада Людовик Кресон - бизнесмен, натрупал състоянието си чрез земеделие. Също като Саган той преживява сериозна автомобилна катастрофа. След нея обаче Кресон се влюбва в мащехата си.
Младата Саган е бисексуална хедонистка, която е скандализирала парижкото общество в края на 50-те години на миналия век, когато проблясват първите искри на младежката революция. На върха на славата си през 1957 г. Саган катастрофира със своя "Астон Мартин" и изпада в кома. Инцидентът обаче не се отразява на любовта й към автомобилите и тя продължава редовно да шофира от Париж до Монте Карло, за да играе хазарт.
Синът й казва, че романът е саркастичен, една от отличителните черти на нейното творчество, и представлява "невероятно приключение, понякога твърде дръзко, но с бароков тон". Вестхоф, който е известен фотограф, намира ръкописа в едно чекмедже и описва откритието като "чудо" насред поредицата от съдебни битки за наследството на Саган, което по негови думи е "продавано, подарявано и придобивано по съмнителни начини".
Ръкописът е бил фотокопиран по такъв начин, че на места е бил изключително труден за разчитане. В предговора Вестхоф изтъква, че е занесъл текста при издателя на майка си, който не е искал да го публикува. Тогава синът на писателката решил да работи по книгата самостоятелно. Той добавял липсващи думи, нанасял корекции, но без да променя стила и тона на книгата.
