Тазгодишното издание на най-голямото литературно събитие – „Софийски международен литературен фестивал“, ще се проведе от 9 до 15 декември. До този момент участници в него са били повече от 250 поети и писатели от 28 държави. Фестивалът е своеобразен форум, който събира на едно място български и световни автори и създава пространство за диалог и за среща на литературите, на големите и малките езици, на културите на различните държави.
Общото между гостуващите автори в седмото издание на „Софийския международен литературен фестивал“ не е нито територията, нито задължително близката култура. Обединява ги езикът, на който пишат. Международната програма на фестивала тази година е посветена на френскоезичната литература и нейното многообразие, което в значителна степен идва от писатели, за които френският език не е майчин. Това обичайно са автори от бивши колонии или такива, които избират да пишат на този език.
Както и досега, Литературният фестивал се провежда на сцената на Мраморно фоайе в НДК. По същото време ще бъде и 47-мото издание на „Софийския международен панаир на книгата“.
Международна конференция „Да пишеш на френски“
Първият и вторият ден от Литературния фестивал ще бъдат посветени на темата „Да пишеш на френски“. Това е заглавието на конференцията, организирана от Международната организация на франкофонията в сътрудничество със СУ „Св. Климент Охридски“. Организацията е основен партньор на „Софийския международен литературен фестивал“. Събитието обединява писатели, изследователи и университетски преподаватели около темата за избора да се пише на езика, който не е роден на авторите. Именно тези писатели обогатяват това литературно поле, въвеждайки нови теми и пресътворявайки френския език. Конференцията разглежда тяхното позициониране спрямо френския език, в който те не са били „поканени“, а който е бил наложен на тях и техните предци. Събитието ще се проведе през целия ден на 09 декември и до обяд на 10 декември в СУ „Св. Кл. Охридски".
Международна програма на СМЛФ
За френскоезичните автори езикът е бунт, съпротива, свобода. Те избират него често, за да кажат неща, които са трудни за казване на родните им езици. Той ги поставя и в една по-голяма литературна традиция, която едновременно ги отхвърля и постоянно ги преоткрива. Макар френскоезичната литература да се простира на пет континента, в нея могат да се отличат различни теми, засягащи политически и социални въпроси, множествеността на идентичността, сексуалността и насилието. Тези теми, разбира се, са и част от литературния свят на писателите и поетите, които тази година гостуват на „Софийския международен литературен фестивал“.
Публичните лекции на виетнамската писателка Анна Мои и мароканския автор Махи Бинбин в рамките на конференцията „Да пишеш на френски“ ще поставят официалното начало на седмия „Софийски международен литературен фестивал“.
Виетнамката Анна Мои е родена в столицата на Южен Виетнам – Сайгон. След като завършва гимназия, тя се мести да живее във Франция, където започва да учи история с намерението да стане журналист, но скоро се насочва към модната индустрия. Работи като дизайнер в Париж и Банкок, известно време живее в Токио. През 1992 г. се завръща в родния си град, който вече се нарича Хошимин. Именно тогава започва да пише на френски, нейният „втори майчин език“. В творчеството си тя съчетава западната и източната култура, говори за войната, за виетнамската жена, за Виетнам като френска колония. Носител е на висшето френско отличие за „значителни заслуги към обогатяването на френското културно наследство“ – Ордена за изкуство и литература. Анна Мои говори виетнамски, френски, английски, тайландски, японски и малко немски език. Живее в родния си град, където се изявява и като певица и където продължава да се занимава с мода.
Махи Бинбин е марокански романист и художник. Той има шест романа, преведени на различни езици. Роден в Маракеш, Бинбин се мести да живее в Париж през 1980 г., за да продължи да изучава математика. Между 1994 и 1999 г. емигрира в Ню Йорк. Книгите му са отличавани с различни награди и номинации, а негови картини са част от постоянната колекция на музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк.
Връзката с другите изкуства е от съществено значение и за алжирската поетеса и писателка Самира Негруш. Лекар по образование, тя е и преводач на съвременна поезия от арабски и английски. Участва в различни интердисциплинарни проекти, сътрудничи си с артисти от различни области като театър, видео, фотография и изобразително изкуство. Тя е организатор на ежегодния фестивал „На границите на поезията“ в Алжир. Автор е на няколко стихосбирки, а през 2012 г. издава сборник със съвременна алжирска поезия, написана на френски.
Другият поет тази година ще бъде Жан Портанте. Пишещият на френски люксембургски автор от италиански произход е един от значимите съвременни европейски поети. Портанте е автор на романи, разкази, пиеси и журналистически текстове. Многократно награждаван и превеждан, той самият също превежда поезия на френски от испански, италиански, английски и немски.
Част от програмата на Литературния фестивал ще бъде и носителят на „Гонкур“ за разказ (2011) – Бернар Коман. Роден в Швейцария, писателят има близо петнадесет романа, сборници с разкази и есета. Той е писател, преводач, сценарист и издател. От 2004 г. отговаря за поредицата „Fiction & Cie“ на парижкото издателство „Сьой“ и от 2011 работи за телевизия Arte.
Гост на фестивала ще бъде известният белгийски писател, режисьор и продуцент Жан-Марк Тюрин, който нарича сам себе си „майстор на бриколажа“. Цялото му творчество е пронизано от старанието да даде думата на хората, лишени от глас и да заяви позицията си срещу всяка война и изключване на която и да е човешка група. Съдбата на ромите, човешката трагедия, по време и след Първата световна война, Шоата, войните в Алжир и Виетнам заемат централно място в творчеството му. Близък приятел на Маргьорит Дюрас и групата творци и интелектуалци от улица „Сен Беноа“, той е автор на поредица интервюта с писателката, излъчени по „Франс Кюлтюр“, както и на мемоарното произведение „Маргьорит Дюрас, улица „Сен Беноа“ № 5, ет. 3, вляво“. Носител е на Голямата награда на петте континента на франкофонията.
Френският писател Франсоа-Анри Дезерабл се прочува още с дебютния си сборник новели за Френската революция. Следва неговият първи роман. Двете книги получават многократно отличия. Работата му влиза в списъците на всички големи френски литературни награди, стига и до финалната селекция за „Гонкур“ и е превеждана на много езици. Франсоа-Анри Дезерабл е носител на Голямата литературна награда на град Сент Етиен, а друг интересен факт за него е, че е бивш професионален хокеен състезател.
Белгийският автор Армел Жоб завършва класическа филология. Преподава латински и старогръцки в католическата семинария в Бастон, чийто директор става по-късно. Превежда от двата езика на френски. След пенсионирането си през 2010 г., Жоб се отдава изцяло на литературното творчество. Носител е на множество награди за литература, автор е на близо 20 романа, а също така пише за театър.
Единственият канадски автор тази година ще бъде писателят и сценарист – Дени Терио. Роден в Квебек, днес той живее със семейството си в Монреал. Терио е завършил философия и е многократен носител на редица литературни награди.
Две български авторки, които пишат на френски език, ще бъдат част от международната програма на „Софийския международен литературен фестивал“. Поетесата и преводач Аксиния Михайлова има няколко поетични книги. Нейни стихове са публикувани в Канада, САЩ, Франция, Белгия, Италия, Испания, Румъния, Молдова, Словакия, Словения, Сърбия, Хърватска, Македония, Гърция, Турция, Литва, Латвия, Египет, Япония и Китай. Участва в основаването на първото частно литературно списание „Ах, Мария“. През 2002 г. става съучредител на поетическото движение “Cap à l’Est” в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Средна и Източна Европа и става представител на движението за България. Съставител и преводач на Антология на съвременната литовска поезия, Антология на съвременната латвийска поезия, както и на повече от тридесет книги с поезия и проза. Носител на няколко награди за поезия и превод. През 2014 тя бе удостоена с най-престижната награда за поезия във Франция „Аполинер“.
Елица Георгиева е писател и режисьор. От 17 години живее и работи в Париж, където завършва магистратура по кино и творческо писане в Университета „Париж-VIII“ в Сен Дьони. Там реализира многобройни проекти в областта на документалното кино, литературата и пърформънса. Още първият ѝ роман бе отличен с наградата Андре Дюброй и беше номиниран за наградата „Флор”, създадена през 1995 г. от Фредерик Бегбеде, Елица Георгиева печели много литературни отличия, а в основата на всичките ѝ проекти е документалистиката.
