"Един ден тя излезе от къщи и така и не се върна. Може би е била отвлечена на улицата. Починала е или е изчезнала някъде, един случаен номер в един изгубен списък, в някой от безбройните лагери в Далечния север".
Доктор Живаго тъжи за своята Лара, читателите също. Едноименният роман на Борис Пастернак е публикуван за първи път през 1957-а година на италиански. Той е преведен на безброй езици, екранизиран е пищно с Омар Шариф и Джули Кристи в главните роли, само в оригинал на руски дълго няма как да се прочете. В книгата героят на Пастернак, лекарят Живаго, преминава през сътресенията на Октомврийската революция, намира голямата си любов, а след това я губи. Романът "Доктор Живаго" обаче така и не е публикуван в Съветския съюз, защото не следва идеологическата линия. "Романът на Пастернак е нискокачествена реакционна публицистика без литературни качества", пише вестник "Правда".
Как обаче "Доктор Живаго" се озовава на Запад и Пастернак получава Нобеловата награда за литература? С помощта на двама непримирими врагове - Италианската комунистическа партия и ЦРУ.
"Най-важното оръжие в стратегическата пропаганда"
През 1955-а година ръководителят на книжарницата на Италианската комунистическа партия в Рим Серджо Д’Анжело заминава за Москва. Преди това се среща със своя приятел - издателя Джанджакомо Фелтринели, и му обещава да намери интересни руски автори за публикуване. В Москва Д’Анжело чува за неиздадения роман на известния, но до голяма степен изолиран писател. Пастернак му предава ръкописа с въздишка: "Отсега мога да Ви поканя на моя разстрел". Фелтринели получава романа от Д’Анжело и той скоро излиза на пазара. Година по-късно Пастернак печели Нобелова награда. Той не е застрелян, но по нареждане на властите трябва да откаже приемането на наградата.
Само няколко дни след публикуването на "Доктор Живаго", романът привлича вниманието на ЦРУ. Според вътрешните правила на агенцията книгите са "най-важното оръжие в стратегическата пропаганда". В годините след войната 10 милиона книги и списания с произведения на Джеймс Джойс, Джордж Оруел и други са изнесени отвъд Желязната завеса. "Доктор Живаго" е оценен като философски и антикомунистически роман, затова "трябва да излезе във възможно най-много преводи", гласи експертната оценка на творбата. Целта е "да предизвика колкото може повече дискусии и признание в свободния свят и така да попадне сред кандидатите за отличия като Нобеловата награда".
Една важна предпоставка в това отношение обаче липсва - за да може комитетът в Швеция да се занимае с романа, той трябва бъде предоставен в оригинал, т.е. на руски. Съветският отдел на ЦРУ получава микрофилм с ръкописа от британските тайни служби MI6 и впоследствие романът е отпечатан в Нидерландия в тираж 1000 (неавторизирани) екземпляра.
Изложението в Брюксел
През 1958-а година в Брюксел се провежда първото след края на войната Световно изложение, на което 44 държави представят своите технически и културни достижения. Най-голям е щандът на Съветския съюз, този на Съединените щати е малко по-малък, а далеч по-скромен е щандът на Ватикана. Но именно той става място за осъществяването на внимателно планирана дипломатическа акция. Наред с параклиса, в който се почита паметта на преследваните християни, щандът на Светия престол предлага и безплатни екземпляри на ценния забранен роман за съветските посетители. Всички те се интересуват от книгата, която доскоро е била недостъпна.
Разсекретени документи потвърждават версията
Две години след като отказва Нобеловата награда, Пастернак умира във вилата си в московското предградие Переделкино. "Доктор Живаго" става достъпен за руската публика едва през 1988-а, по време на перестройката.
През 2009-а година журналистът Иван Толстой публикува книга, в която развива тезата, че ЦРУ финансира първото руско издание на романа на Запад, за да може Пастернак да отговори на изискванията за получаване на Нобелова награда. През април 2014-а година, след изтичането на давността им, американското правителство публикува документи, които потвърждават ролята на ЦРУ в публикуването на книгата.
