„В книгата има едно кубично парче гореща, димяща съвест – и нищо повече.“

„Нито една истинска книга няма първа страница.“

„Стараеш се да им направиш добро, а те се стремят да забият нож между ребрата ти.“

„Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш. Не е ли по-вярно да се каже, че то въобще никога не идва? … Всичко, което реално съществува, съществува в рамките на настоящето.“

„Да обичаш другите е тежък кръст.“

"Единственият знак за благородство са пръстите с мастилени петна."

„Злото винаги е имало комплекс за малоценност и затова то никога не е откровено."

„Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва."

„Силата на думите е такава, че когато предскажете нещо, вие сами логически се повеждате към това, което сте предсказали."

„Първият белег на таланта е смелостта. Но не смелост на сцената или в редакцията, а смелост пред чистия лист хартия.“

„Стадността винаги е била убежище за бездарните."

„Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал."

„Целта на творчеството е самоотдаване, не шумотивица или успех."

„Човек се ражда, за да живее, а не за да се готви да живее."

„ Поетът е човек на крайностите. Той търси разум в неразумното и неразумност в разума.“

---

Да си прочут не е красиво…

Да си прочут не е красиво.

Не ще те възвиси това.

Недей в архива предвидливо

да трупаш всяка чернова.

Творецът е — да се раздава,

а не за слава да ламти.

Позорно е с пазарска врява

да бъдеш превъзнасян ти.

Живей така, без самозванство,

та сам да чуеш как с любов

през необгледното пространство

ти праща бъдещето зов.

В съдбата празноти оставяй,

а не по белите листа

и там дебело подчертавай

главите, важните места.

И потопи се в неизвестност,

и стъпките си заличи:

тъй скрива се в мъглата местност

и вече нищо не личи.

След тебе утре всяка педя

усърдно ще изследват там,

но несполука от победа

недей да различаваш сам.

И тъй, компромиси да няма,

не се отказвай от целта

и пак живей, живей и само

живей, и само — до смъртта.

Превод: Кирил Кадийски

БОРИС ПАСТЕРНАК – руски поет, писател и преводач, роден на 10 февруари 1890 г. Баща му е художник, а майка му – пианистка. Домът на родителите му е посещаван от Сергей Рахманинов, Райнер Мария Рилке, Лев Толстой, Александър Скрябин. Най-известната му творба е „Доктор Живаго“, забранена в Съветска Русия, но издадена в Италия през 1957 г. На следващата година е удостоен с Нобелова награда за литература, но отказва да я получи. Умира на 30 май 1960 г. Едва през 1987 г. „Доктор Живаго“ е публикуван на руски. Има огромно влияние върху руските и съветски поети.