БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Той наистина е орисан да има две родини. И съвсем нормално така озаглавява спомените си за големи български писатели преди две десетилетия. Защото за големия познавач на българската литература Петер Юхас повече от пет десетилетия са посветени на българската култура.
Над 50 години и над 60 тома преведена литература!
За да отбележи 90–ия му рожден ден – идва на този свят на 20 октомври 1930 г. - неговият приятел и познавач на унгарската литература Марин Георгиев издава специален тематичен бр.1 /2020 на вестник „Литературен форум“.
Съдбата свързва младия Юхас с България през 1950 г., където следва, след това е кратката му дипломатическа кариера в Москва и София, за да дойде отрезвяването с революцията в Будапеща от 23 октомври до 10 ноември 1956 г., потушена жестоко от танковете на Жуков.
Знанията, придобити от следването в София, му помагат при неговата преориентация към преводаческото изкуство.
От 1960 г. започват да излизат книги с негов предговор, послеслов, подбор и бележки, превръщайки го закономерно в меродавен познавачна нашата литература в Унгария.
Творческото дело на Юхас е впечатляващо и като мащаб и продуктивност, и като избор на автори – Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев, Атанас Далчев, Йордан Радичков…
Той защитава и българската кауза по темата „Македония“ с известната си статия „Историческа истина и политическа реалност“ от 1979 г., вероятно и защото знае какво е „жива рана“ като унгарец, имайки предвид съдбата на Трансилвания, останала след 1944 г. в пределите на Румъния.
Много ценна е и дисертацията му от 1985 г. „Тюрко – българи и маджари“, в която преодолява панславизма на тогавашната българска историография по въпроса за предхристиянския период от историята на българите, както и основополагащата книга „Кирил и Методий в българската Моравия“ (2000).
Юхас е дал прекалено много на България, на нейната същност, преосмислена от собствената му личност през погледа на друга култура.
Закономерно трудът му у нас е отличен с най-високите награди, нещо, което не е станало в собствената му родина.
Броят на „Литературен форум“ излиза в 20 цветни и богати на съдържание страници.
Екипът на вестника благодари сърдечно на Дордь Арато за компетентното му съучастие, но истинският двигател за отбелязването на юбилея на заслужилия българист е всъщност Марин Георгиев, вложил любов, сърце и душа в създаването на този вестник, който без съмнение ще се превърне в ценна библиофилска рядкост.
