Днес, 20 юли, се навършват 50 години от смъртта на легендарния киноактьор Брус Ли. SKIF публикува откъс от "Животът на Брус Ли. Дракона, който надмогна себе си". Биографичната книга на Матю Поли излезе на български през 2022 г. като издание на "Кръг".

Брус Ли е смятан за емблема на бойните изкуства през ХХ век. Парадоксално е, че той става световноизвестен след неочакваната си смърт на 20 юли 1973 г., когато е само на 32 години. И до днес въпросите за неговата кончина нямат задоволителни отговори.

БРУС ЛИ е роден е на 27 ноември 1940 г. в САЩ, но израства в Хонконг. Още от дете започва да се снима в киното. Получава прякора Шилото като млад и му остава верен докрай - през целия си живот той не се спира на едно място и не престава да се самоусъвършенства. По време на вълнуващата си кариера Ли прави революция в хореографията на боя в киното и се превръща в емблема на нов жанр. По неговия път тръгват актьорите Чък Норис, Джеки Чан, Джет Ли, Стивън Сегал, Жан-Клод Ван Дам и др.

"Трагично отишъл си едва на 32, Малкия дракон оставя посмъртно въздействие и наследство, надхвърлящи и най-смелите му блянове. Боец, актьор, философ, мегаломан и филантроп, Брус Ли не се побира в рамки, а Матю Поли умело и подробно ни разказва историята на неговия пъстър и невероятен живот", отбелязват от "Кръг".

Откъсът възстановява събитията от 20 юли 1973 г.

Матю Поли -  "Животът на Брус Ли. Дракона, който надмогна себе си" 

Сутринта на 20 юли 1973 г. Брус пише писмо до американския си адвокат Ейдриън Маршал относно някои големи предложения за сделки, включително офертата от "Уорнър Брадърс" за няколко филма и предложението на "Хана-Барбара" да създадат анимационен сериал, базиран на живота му. Има и оферти за книги, модни линии и участия в рекламни кампании. Брус Ли гради империя.

След като завършва и изпраща писмото, Брус напуска имението си в Каулун Тон и отива до студията на "Голдън Харвест". Среща се с Джордж Лейзънби, австралийския Джеймс Бонд, за да дообсъдят участието му в "Смъртоносна игра". Андре Морган е единственият в студиото, чийто майчин език е английският, затова се присъединява към тях. Тъй като Брус вече е заснел голяма част от края на филма, целта е да измислят как да вкарат Лейзънби в историята. "Седяхме си и дрънкахме", спомня си Морган.

След срещата Брус отива в офиса на Реймънд Чоу, за да му каже, че иска Лейзънби в "Смъртоносна игра". Чоу предлага всички да отидат на вечеря, за да официализират сделката. Брус се връща в офиса на Морган, вади торбичката си с хашиш и предлага на Андре. И двамата го задъвкват. Брус и Андре трябва да изведат Джордж на обяд, но Брус има други планове и отказва. Иска да посети апартамента на Бети Тин Пей за "едно бързо обедно". Шофьорът на студиото връща Лейзънби в хотела. Брус обещава да иде в студиото следобед, за да се договорят колко пари ще предложат на Лейзънби.

Брус скача в мерцедеса си и потегля. Пристига в апартамента на Бети Тин Пей на втория етаж на Бейкън Хил Роуд 67 около 13 ч. Апартаментът е едностаен, с паркет, дървени стени и дебели сини завеси. Прекарват следващите няколко часа сами. "Бях гаджето му", казва Бети. Малко секс и малко хашиш, но без алкохол или по-твърди наркотици. През повечето време Брус говори развълнуван за срещата си с Джордж Лейзънби и какво означава тя за неговия филм. Предлага на Бети ролята на любимата на героя му. Бети твърди, че се е противопоставила на идеята, защото не се чувствала удобно да играе приятелката му на екрана, докато му е любовница в реалния живот. "Никога не съм искала да участвам във филма - казва тя. - Щях да се чувствам неудобно да играя с някого, когото обичам."

Реймънд Чоу пристига в апартамента на Бети към 18 ч. Не е съвсем ясно защо. Чоу и Морган цял следобед чакат Брус да се върне в "Голдън Харвест", за да изготви офертата за сделката с Лейзънби. Може би Реймънд се е обадил на Брус да попита кога ще се върне и Брус му е казал да дойде при Бети. Ако Бети е отказвала да приеме ролята във филма, може би Брус е искал Реймънд да му помогне да я убеди. Или може би просто се е нуждаел от параван - трети човек, който да ги закара на вечеря, за да избегне общественото подозрение.

Денят е много горещ - температурата е 32°, а влажността - 84%, - най-горещият ден от месеца. "Брус не се чувстваше много добре - спомня си Чоу. - И аз не се чувствах много добре. Мисля, че пийнахме малко вода и той почна да играе роля." Изпълнен с ентусиазъм за "Смъртоносна игра", Брус скача и показва сцена след сцена.

"Както винаги беше много активен - казва Реймънд. - Разказваше историята и разиграваше всичко. Така че това вероятно го е поуморило и е ожаднял. След няколко глътки изглеждаше леко замаян."

Веднага след като се усеща отпаднал, Брус се оплаква от главоболие. Наближава 19:30 ч. Трябва да вземат Лейзънби за вечеря. Бети вече се е преоблякла и е готова за тръгване, но главоболието на Брус се засилва. Когато Брус казва, че иска да си почине, Чоу неловко скача и се опитва да си тръгне. "Реймънд си помисли, че това е оправдание", спомня си Бети с усмивка. Тя дава на Брус едно от нейните хапчета еквагезик - обичайно болкоуспокояващо с рецепта. Казва, че не е било за пръв път: "Брус ги беше вземал и преди".

Реймънд предлага да отиде пръв и те да дойдат по-късно. Брус влиза в спалнята на Бети, съблича се и се отпуска на матрака ù, поставен направо на пода. Бети затваря вратата на спалнята, отива в дневната и сяда на дивана да гледа телевизия. Реймънд тръгва към 19:45, за да вземе Лейзънби от "Хаят" и да го закара в японския ресторант в хотел "Мирамар".

След като чака половин час с Лейзънби в бара, Чоу звъни в апартамента на Бети. Тя му казва, че Брус все още спи, и предлага двамата да вечерят без тях. Когато приключва вечерята си с Лейзънби в 21:30 ч., Реймънд отново се обажда на Бети. Тя казва, че Брус още спи, но ще се опита да го събуди. Страхувайки се да го безпокои, Бети отваря бавно вратата, промъква се в спалнята, коленичи до него и прошепва: "Брус, Брус". Той не помръдва. Тя го побутва по рамото и казва малко по-силно: "Брус, Брус", но той отново не се буди. Обхваната от паника, тя го разтърсва и вика: "Брус! Брус!".

Бети звъни на Реймънд в ресторанта в истерия - не може да го събуди. Реймънд ù казва да се успокои. Веднага тръгва към апартамента. Реймънд бързо си спомня 10 май, когато Брус почти умира от мозъчен оток. Той се обажда в дома на доктор Лангфорд, лекаря, спасил живота на Брус, но линията е заета. Реймънд кара бясно през града към апартамента на Бети. Това е преди ерата на мобилните телефони, така че на червените светофари Реймънд многократно изскача от колата, за да звъни отново на Лангфорд от улични автомати, но линията продължава да е заета. (По-късно научава, че дъщерята на Лангфорд е била на телефона с приятеля си.)

Когато пристига, Чоу заварва Брус съблечен, проснат на матрака, а Бети рухнала до него в състояние на шок.

- Брус, Брус, Брус! - продължава да вика Бети прегракнала.

Брус Ли не отговаря. Реймънд Чоу осъзнава, че е закъснял. Звездата му вече е мъртва.

Докато стои там и гледа безжизненото тяло на Брус и ридаещата Бети, Реймънд трябва да е схванал огромната опасност от ситуацията. Най-известният мъж в Хонконг е мъртъв в леглото на любовницата си и те двамата са единствените свидетели. Скандалът ще бъде огромен. Пресата ще ги обвини. Това може да сложи край на кариерите им, може дори да ги забърка в проблеми със закона. Ако първоначалният подтик на Реймънд е да спаси живота на Брус, сега непосредствената му цел е ясна: Брус Ли трябва да умре някъде извън апартамента на любовницата си.

*

Реймънд облича тялото на Брус. Закопчава ризата му, обува панталоните му в европейски стил и завърза обувките му на платформа и с ток. Чоу може да е помислил да премести тялото - домът на Брус е само на пет минути път с кола. Може също да е помислил сам да закара тялото до Баптистката болница, в която Брус е бил отведен на 10 май и която е само на три минути път в другата посока. Смъртта на суперзвезда у дома или в болница ще шокира, но няма да скандализира обществеността.

В крайна сметка Чоу решава да доведе лекар. Той казва на Бети Тин Пей да се обади на личния си частен лекар доктор Юджийн Цю Бо-уай, който работи в Баптистката болница. Бети моли доктор Цю да дойде у тях, за да помогне на приятел в нужда. Тя не казва на добрия доктор името на пациента или състоянието му.

Когато доктор Цю пристига, той заварва Брус Ли да лежи в леглото напълно безчувствен и неконтактен. Пулсът му не се напипва и не се чува. Няма дишане и признаци на живот. Десет минути той безуспешно се опитва да съживи Брус.

В този момент на доктор Цю трябва да му е напълно ясно, че Брус Ли е починал, преди да той пристигне. Изглежда вероятно Реймънд да му е обяснил сериозността на ситуацията и да го е помолил да откара тялото на Брус в Баптистката болница, която е на по-малко от километър, за да се ограничи броят на свидетелите. Вместо това доктор Цю решава да извика линейка, за да вземе човек, който е "колабирал". На служителите на "Бърза помощ" не е казано, че става дума за Брус Ли, нито че той вече е починал.

Доктор Цю настоява "пациентът" да бъде откаран в болница "Кралица Елизабет", която е на двайсет и пет минути път, вместо в много по-близката Баптистка болница, вероятно защото не иска да доведе този радиоактивен скандал на работното си място. Ще поддържа измамата, но всичко си има граници.

Преди линейката дори да е пристигнала, Реймънд, изпеченият продуцент, поема контрола над продукцията.

Нарежда на Бети да не казва нищо на пресата. След това звъни на съпругата на Брус в дома ù:

- Линда, тръгвай веднага към болница "Кралица Елизабет". Брус пътува натам - в линейка.

- Какво му е? - пита Линда.

- Не знам - нещо като последния път.

Двамата парамедици и шофьорът на линейката пристигат на мястото след седем минути, около 22:30 ч. Старшият парамедик Пан Дасон намира пациента, когото не разпознава веднага, легнал по гръб на матрака на пода. Пан не долавя пулс и пациентът не диша. Той прилага сърдечен масаж и изкуствено дишане с кислород. При пациента няма промяна. Парамедиците го отнасят до линейката. Реймънд Чоу и доктор Цю се качват заедно с тях. Парамедиците продължават да се опитват да съживят безжизненото тяло на Брус по време на продължителното пътуване до "Кралица Елизабет". По-късно Пан обяснява защо продължава опитите дълго след като вече няма надежда за успех: "Дори ако пациентът е очевидно мъртъв, като човек от "Бърза помощ" аз неизменно трябва да се отнасям към него като към все още жив и да му оказвам първа помощ."

Линда пристига в "Кралица Елизабет" петнайсет минути преди линейката. Когато пита за съпруга си, мъжът на рецепцията казва: "Сигурно някой си прави шега - не знаем нищо за това". Тъкмо се кани да се обади вкъщи, когато вижда носилката с Брус, подкарана към спешното отделение. Изглежда ù в безсъзнание. Лекарски екип започва да му прави сърдечен масаж. "И през ум не ми е минавало, че може да умре, камо ли, че е вече мъртъв", спомня си тя. Миг по-късно се втурват рязко нагоре с Брус и тя трябва да тича след подвижното легло към реанимацията. Екипът инжектира лекарства директно в сърцето на Брус и прилага електрошок.

Някой се опитва да издърпа Линда, казвайки:

- По-добре да не виждате това

Но тя се отскубва и настоява:

- Пуснете ме! Искам да знам какво става.

Тогава забелязва, че на ЕКГ апарата, отчитащ дейността на сърцето на Брус, е изписана права линия. Най-накрая лекарите се отказват от зловещия театър да се опитват да съживят човек, починал много преди да пристигне в болницата. Някъде в себе си Линда знае истината, но все още не може да допусне да я приеме. Тя пита един от лекарите дали Брус е жив. Той поклаща глава.

Линда блуждае по коридора. Ръководителят на медицинския екип я пита дали иска аутопсия.

- Да, искам да знам как е умрял - казва тя.