ПАРАСКЕВА НИКОЛЧЕВА-МАУ
Имало едно време...
Имало под небето една много красива страна, която дълго време била разделена на две. Световните политици решили така. Наказали я, понеже от нея произлезли много злини – война, разруха и мизерия. И отново политиците се съгласиха след дългите години на раздяла страната да се обедини. На хората са обещани цветущи ландшафти, но, както се случва в живота, не винаги се получава. Много хора губят работата си, много деца растат в голяма бедност в тази богата страна - Германия.
Марина и брат й Николай живеят в тази страна. Те са деца на руско-немски изселници, които се върнали в старата прародина Германия. Техните предци били германци, които преди повече от 250 години отишли да служат на руската императрица Катарина Велика. Преди да се омъжи за цар Петър III, тя е била немска принцеса - София Фридерика Августа от Анхалт-Цербст. Децата говорят перфектно немски и руски. Майка им е лекарка, но работи като медицинска сестра, докато й признаят дипломата – това е по-добре, отколкото да е безработна. Баща им по професия е машинен инженер и доскоро работеше в една авто-мото работилница, но малко преди Коледа го уволниха. Той и съпругата му винаги са били оптимисти, иначе не биха предприели рискованата крачка на преселването в чуждата „Родина“. Освен това Русия започна война с Украйна и за тях бе непоносимо – половината от роднините са смес от руснаци и украинци. Неочакваното уволнение точно преди празниците го натъжи много - нямаше пари нито за подаръци, нито за елха. На домочадието си не каза нищо и всеки ден „тръгваше за работа“, а всъщност дни наред бродеше из Берлин и неуморно предлагаше работната си сила: в пощата сортираше хиляди писма, като хамалин мъкнеше мебели на хора, които се пренасяха, в метрото пееше тъжни меланхолични романси. Изкарваше твърде малко пари и мрачни мисли разкъсваха душата му. Един ден преди Коледа, когато се прибираше от „работа“, продавачът на елхи му подвикна: „Искате ли да вземете последната елха, ще Ви я дам без пари. Тя не е лоша, само дето има три върха.“ Бащата, трогнат и щастлив, на драго сърце взе иначе гиздавата елхичка, която наистина имаше три върха. И под мотото: „На подарения кон зъбите не се гледат“, благодари на човека и с бързи стъпки се отправи към дома. Там завари жена си, седнала в кухнята, съвсем разстроена. Тя искала да изтегли пари, за да пазарува, но в банката й казали, че този месец няма постъпление на заплатата на съпруга й. Сега бедният човечец трябваше да се изповяда пред съпругата си и да каже истината. Той много се срамуваше, че по-рано не й бе казал. Но от друга страна му олекна, сякаш му падна камък от сърцето. Прегърнати, тихо хълцаха в кухнята. Децата бяха с шейна на пързалката и всеки момент трябваше да се приберат. И наистина вратата на апартамента шумно се отвори и те щурмуваха прага с една възрастна жена, която бяха хванали под ръка. Очите им светеха от възбуда, бузите им аленееха от студа, а те викаха един през друг: „Ние намерихме една баба! Най-после и ние имаме бабушка! Нали може да остане у нас?“ „Успокойте се, деца, първо идете да си измиете ръцете и после ще говорим“. Майката се беше овладяла и не искаше да покаже загрижеността си. Случилото се излезе една „обикновена необикновена“ история от всекидневието.
Възрастната жена се оказа украинка, която живее съвсем наблизо при сина си и неговата немска съпруга. Тя с много любов готвила, пържила, пекла, задушавала, за да поглези децата си за големия християнски празник – Рождество Христово. Но със светлините и копчетата в голямата и супермодерна кухня на снаха си не се оправяла и след като опекла Коледната гъска, вместо да изключи фурната, тя натиснала копчето за автоматично почистване. Започнало да свисти и да пуши. Въпреки че гъската била във фолио-торба и останала незасегната от химикалите, младото семейство категорично казало, че в никакъв случай няма да я яде. Още по-лошо – съпрузите започнали да се карат на все по-висок тон и да говорят неща, които бедната жена не разбирала, но усещала, че не са добри. Тя нямала понятие, че някои хора в тази страна по стара традиция, непосредствено преди Коледа се изпокарват, за да се сдобрят на Бъдни вечер и си разменят много, понякога ненужни, подаръци. Старицата вярвала, че тя, само тя е виновна за семейната крамола. И, наметнала големия шарен вълнен шал, тръгнала с тавата, за да изхвърли гъската на боклука. Но сърцето й не позволило да го стори – толкова хубави продукти, с голяма любов приготвени и най-вече превъзходната миризма, която приятно гъделичка ноздрите. Мислите й отлитали къде ли не... Дори за милионите бедни деца по света си помислила, които нямат нищо за ядене. Тя била безкрайно тъжна и нещастна, и ронила горчиви сълзи, седнала на стълбите на къщата на децата си. Сълзите й като вълшебна пръчица измили чернилката и нагара на фолиото и през него можело да се види апетитно ухаещата птица. И точно в този момент когато не знаела какво да прави, я намерили Марина и Николай. Първоначлно те помислили, че тя се е подхлъзнала и паднала, и понечили да й помогнат да стане. Но после забелязали още топлата гъска в скута й и обляното в сълзи лице. Опитите й да им обясни, че е от далечна страна и не говори езика им много ги развеселили. А като видели изражението на лицето й, след като й отговорили на руски, а двата езика са сходни, децата едва не припаднали от смях. Същевременно нейните деца продължавали тяхната кавга все така високо, съвсем забравили злощастната гъска и не по-малко злощастната майка. Те дори не чуват продължителното звънене и тропане на вратата. Бабичката няма ключ, за да се прибере, но е невъзможно да остане на студа и тръгва с децата, сякаш Бог ги бе пратил.
В дома на Марина и Николай, сякаш птица в гнездо, се бяха сгушили хармонията и абсолютното спокойствие. Въпреки че семейството имаше много проблеми и малко пари, в него цареше мир и любов. Децата нито за един-единствен миг не бяха тъжни, че няма да получат Коледни подаръци. Най-големият им подарък е бабата, която сама няма собствени внуци. Тя ще ги гали по главите, ще им разказва хубави приказки, ще им пее мелодични песни. Преди всичко обаче, те ще прекарват заедно целия ден, вместо да са сами. Така заспаха, всеки по-щастлив отпреди. Майката, която винаги повтаряше: „Всичко ще бъде наред“, видя, че излезе права и се подсмихваше при мисълта за „долетялата“ гъска; бащата, който най-после сподели със семейството си, че е останал без работа и му олекна; бабичката, която в тази студена нощ намери подслон в чуждата страна и накрая децата, които получиха съвсем неочаквано една баба и една елха с три върха. Но най-щастлива беше гордата елха, която - шшт - пазеше своята тайна и знаеше, че притежава само един връх. Другите два бяха елфите Еми и Майк. Лично царят на елфите Алберих ги бе пратил със специална тайна мисия при добрите деца, за да ги зарадва за Коледа.
През нощта на Бъдни вечер тези две елфи работиха неуморно. Когато на сутринта семейството се събра на закуска в хола, елхата беше приказно красиво украсена, дори със сребърни камбанки. Около нея се трупаха Коледните подаръци - за всекиго по нещо, за което тайно си е мечтал, но не е посмял да си го пожелае. И виж ти, дръвчето има само един-единствен връх! Еми и Майк, след добре свършена работа, се „изпариха“. Дори старицата, която прекара нощта на дивана в хола, без да мигне, не усети нищо от акцията на елфите. А те са неуморно на път, да ощастливят други деца. Може би са утре при теб или при Ана и Феликс? Те са частица от звездния прах - невидими, но са винаги на линия, когато има нужда от тях.
След закуска възрастната жена искаше да се върне при сина си. Марина и Николай бяха много тъжни, че ще загубят намерената бабка. Но те си обещаха да се виждат всеки ден. Като стигаха малката къща на сина й, видяха пред вратата една полицейска кола. Младото семейство едва сунтринта установило, че майката, ведно с печената и основно почистена птица е изчезнала безследно и с помощта на полцията искаше да бъде издирена. Ах, каква голяма радост! Синът и снахата на старицата бяха силно засрамени от собственото си поведение. Те предложиха да дадат на децата пари, за да им се отблагодарят. Но Марина и Николай бяха на едно и също мнение: Никакви пари на този свят не могат да измерят тяхното щастие, радост и доволство тази Коледа. Тяхното желание беше просто и скромно – да бъдат внуци на тази мила и добра жена, докато тя няма собствени. На нея приписваха децата чудесата от предната нощ, а за елфите Еми и Майк знаем само ние.
Приказката почти свършва тук. Трябва да споменем накрая, че между двете семейства, благодарение на бабичката и на децата, не на последно място и на злощастната гъска, се развиха прекрасни добросъседски, дори приятелски отношения. А приятелите трябва да си помагат. Така безработният баща скоро започна да работи във фирмата на децата на старицата и можеше да се грижи добре за семейството си.
ПАРАСКЕВА НИКОЛЧЕВА-МАУ е родена 1948 г. в София. След завършване на висшето си образование – българска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ се омъжва за германец и живее в Западен Берлин. Работи в Института по балканистика към Свободния университет в Берлин, в който прави и следдипломна квалификация по специалността „Източна Европа“. Впоследствие се посвещава на свободна журналистическа и преводаческа дейност; работи дълги години във Втората немска ТВ в Берлин и в ТВ ОРБ – Потсдам. Издателство "Литературен форум” публикува 2021г книгата й „Между световете“, вълнуващ разказ за годините прекарани в социалистическа България и политическите репресии на семейството ѝ. Родовите ѝ корени по майчина линия са свързани с Борис и Кръстьо Сарафови, самата авторка е имала лична среща с Ванчо Михайлов в Рим. През 2025 г., излиза на немски книгата „Блянове, Желания, Надежди“ със съавторката й Сабине Цабре.
Тя е сред основателите на Немско-българското културно-просветно дружество „Д-р Петър Берон“ и основава Първото частно българско училище в Западен Берлин; активно работи за съхраняването на всички български ценности извън Родината. За това е наградена с грамота от Министъра на културата.
Стартира втората си кариера на художник и под псевдонима Леона Пара прави шест самостоятелни изложби и участва в много общи.
---
МАРСЕЛ РИДЕР 1862–1942) е френски художник, свързан с късния академизъм и символизма. Известен майстор е най-вече на интимните интериорни сцени, изпълнени в мека, топла светлина; със символистични мотиви, често наситени със спокойна, почти мистична атмосфера; с картини, изпълнени с внимание към детайла, романтични и лирични.
