Жена
Под големия вятър на големия свят,
под листа, снегове, времена
ний вървим по земята с ненаситния глад
да се любим със тебе, жена!
Що за тъмна магия, що за жажда си ти?
Под листа, снегове, времена
търся в теб да открия различни черти,
аз откривам все тебе, една.
Но когато ти плачеш и изгаряш до мен,
виждам в теб снегове, времена
и магията зла, че от тебе роден,
търся себе си в тебе, жена.
...
Любов
Догдето пясъкът е още топъл
и още чист от кални ходила,
дордето още с дивия си ропот
човешката тълпа не е дошла.
Дордето ни звездите, ни луната
не са отворили очи над нас,
ела любов ! Ела със ония вятър,
в които скрит те чакам аз.
В една огромна фуния ще потъна
лицата ни нощта ще окраде,
безименна ще бъде любовта ни !
Недей ме пита кои съм, откъде !
Не ще ти кажа нищо ! Аз съм тайна,
какво си ти.... ти- любовта.
И ще сме една безкрайност
и продължение на вечността.
Ела любов ! Побързай ! Време няма !
Ела преди да стане светло вън,
за да не разбера, че си измама,
че ти не съществуваш, че си сън !
...
Не казвайте
Не казвайте с насмешка, че е късно
любовта си като празник да очаквам аз,
че всеки мой връстник е пръснал вече
сърдечния си плам и чистота,
че без да мисля трябва да поема
аз първата подадена ръка,
че за мечти и нежност няма време.
Не казвайте! Не е така! Не! Не е така!
Със своя жар до днеска нестопен
аз вярвам в любовта си нераздало,
едно сърце е плакало за мен,
едно сърце ме търси
и в един жадуван час
до мене пътя ще намери
и това сърце с вяра чакам аз!
...
Бях грозен...
Бях грозен, куц, непривлекателен.
Съдбата с лош печат дамгоса
лицето, тялото. Печата й
като каторжен белег носех,
тъй както носех мъжки зависти
и женски сутиени. В грозника
лепяха се безброй красавици,
жадуващи в стих да поникнат,
като в саксия за безсмъртия.
И, смъртен - сам, обезсмъртявах
жени, мъже. Чрез думи мъртви те
се готвят да ме надживяват.
Складират стриктно всички пръснати
писма, любовни тайнописи.
Умра ли, утре ще възкръснат те -
и сигурно света ще слисат.
И в хор съвсем доброжелателен
дори в надгробното си слово
ще се намерят куп приятели:
"... А беше куц, непривлекателен.
И с тъй неразбираем говор..."
ДАМЯН ДАМЯНОВ – поет, роден на 18 януари 1935 г. За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно публикува поетични творби в централния литературен печат. Удостоен е със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно творчество. През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски. Умира на 6 юни 1999 г.
