„Лолита“ на Набоков
Романът е написан на английски и публикуван през 1955 г. в Париж, а след това е преведен от автора на руски и отпечатан през 1958 в Ню Йорк. Книгата бързо придобива световна известност заради иновативния си стил и лоша слава заради сюжета си: разказвачът и протагонист Хумберт Хумберт започва да изпитва сексуални влечения към 12-годишната Долорес Хейз (Лолита). „Лолита“ става един от най-известните и спорни примери от литературата на ХХ век. Терминът „Лолита“ навлиза в масовата култура като описание на преждевременно сексуално развито младо момиче. Романът е адаптиран два пъти във филми – през 1962 от Стенли Кубрик с Джеймс Мейсън в ролята на Хумберт и Сю Лион в ролята на Лолита и през 1997 от Адриан Лайн, в ролите – Джереми Айрънс и Доминик Суейн. Списание „Тайм“ включва романа в класацията си „100 най-добри романи на английски от 1923 до 2005“. На редакторът на „Sanday Express“ обявява „Лолита“ за „най-мръсната книга“ и целият тираж е спрян. Обяснението е, че съдържанието е порнографско.
„Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли
Романът, издаден за първи път на български през 1932 г., е замислен като пародия на новелата на Хърбърт Уелс „The Food of the Gods and How It Came to Earth“. Описан е един нечовешки, механизиран, безчувствен свят на бъдещето от XXVII век, за което е сравняван с Джордж Оруел и неговия „1984“. Забраняван е в Ирландия и САЩ заради негативизма му.
„Преображението“ на Франц Кафка
Това е една от емблематичните творби на писателя. По време на националсоциализма в Германия и Австрия книгите му са забранени, защото били проводник на „юдеоболшевизма“. В България при комунизма творчеството на Кафка също е забранено, а самото споменаване на името му е смятано за проява на „идеологическа диверсия“ с всички произтичащи от това последици. Литературният „пробив“ се извършва през 1981 година с издаването на сборник с писма на Кафка. През следващата година в Пловдив е издаден сборникът „Преображението“, дело на писателя и преводач Венцеслав Константинов.
„Тропик на Рака“ от Хенри Милър
Още с излизането си през 1934 г. романът е заклеймен от съдия в щата Пенсилвания заради откровената еротика и невъздържаност на героя. Едва през шейсетте години книгата попада в американските книжарници. В Турция романът е забранен от 1986 г.
„Кланица 5“ на Кърт Вонегът
В САЩ класиката на Вонегът е забранявана заради множеството страшни сцени от Втората световна война, които травмирали децата.
„Американски психар“ на Брет Ийстън Елис
Всеки, който е гледал филма по романа, ще разбере защо книгата е забранявана. В Германия романът се счита за вреден за непълнолетните и продажбите му са ограничени.
„Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек
Заради безпощадната социална критика, романът често е бил забраняван в САЩ, но пък литературните среди отдават почит на майсторството и смелостта на писателя.
„Сатанински строфи" на Салман Рушди
В много мюсюлмански страни смятат, че авторът хули исляма. Иранският аятолах Рухола Хомейни го обявява за вероотстъпник и за убийството му е определена награда. Във Венецуела тази книга е забранена днес. Всеки, който е заловен да я чете, е заплашен с 15 месеца затвор.
„Предимствата да бъдеш аутсайдер“ на Стивън Чбоски
Чбоски пише книгата като реплика на „Спасителят в ръжта“. Книгата е високо оценена от критиката, но провокира множество дискусии. Историята за неведомите пътища на живота в гимназията, за света на първите срещи, за семейната драма, за новите приятели, за секса, наркотиците и т.н. е причината много библиотеки в страната да я включат в списъка на забранените си книги. По „Предимствата да бъдеш аутсайдер“ има филм с Ема Уотсън, Нина Добрев и др.
