Напред деца на Родината,

Денят на славата дойде!

Кървавото знаме на тиранията

Срещу нас се пак развя

Чувате ли как в полята

Свирепо войниците реват?

Те идват също и при вас

да убиват жените и децата

 

Припев:

 

На оръжие, граждани,

Постройте редиците,

Напред, напред!

С нечистата кръв

Браздите да напоим

 

"Марсилезата" е написана е от Клод Жозеф Роже дьо Лил в Страсбург в нощта на 25 срещу 26 април 1792 г. след като Франция обявява война на Австрия и започва войната на първата коалиция. Оригиналното й име е „Марш на рейнската армия“ (Chant de guerre de l'Armée du Rhin) и е посветена на рейнската армия (Armée du Rhin), една от основните революционни армии на военния театър в Рейнланд от 1791 до 1795 г.„Марсилезата“ е съставена от 7 куплета и припев, но на официални събития се изпълняват само 1-вият куплет и припевът. Музиката и текстът на песента са претърпели множество промени през годините. През 1887 г. специална комисия, назначена от Министерството на отбраната на Франция, приема „официалната“ версия на „Марсилезата“.

Поради военния характер на песента често текстът на „Марсилезата“ се критикува като агресивен. Поради тази причина съществуват многократни опити за пренаписване на текста, но той е останал непроменен, тъй като се смята за символ на Френската революция

Песента прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, отиващи на фронта, и оттам произлиза и името й. Има такъв успех по времето на Френската революция, че на 14 юли 1795 г. Конвентът я провъзгласява за национален химн.

 

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...