SKIF
Сладкодумният Етгар Керет пуска читателите в личното си пространство в онези 7 години между раждането на сина му и смъртта на баща му. Седем добри години, събрани в 32 кратки разказа. Изкуство е да побереш такъв голям фрагмент от живота си в толкова малко текст и в същото време да не пропуснеш основното.
Книгата е в онзи граничен жанр между литература и мемоари, където фикция и реалност се сливат. Чувството за хумор на израелския автор, или както казва майка му – на полския писател в изгнание, е онова, което знаем от предишните му книги. Дори когато го обстрелват с ракети или е притиснат от тежки проблеми, той не забравя да намига.
Израелецът с неговите комплекси и особености, ту мразен, ту обичан по целия свят, шества насам натам и обменя мисли, симпатии и преживявания с останалите хора. И по правило изпада в смешни, неловки, дори драматични ситуации. Може да се каже, че това, което Амос Оз не разказа за евреите, го написа Етгар Керет. Личните истории на Керет са също такава хроника на съвременния израелец, като описаното от Оз. И, да, ще разберете как се стигна до онази тясна и ескцентрична къща на пъпа на Варшава. И не само. Читателят влиза в живота на еврейския автор и трябва като него да оцелява, да не се конфронтира, да се спасява, да жонглира между традиция и модерност. И така чувства цялата непосилност на живота в Близкия Изток, разтърсван от терористични атентати, излишни войни и религиозен фундаментализъм.
Книгата от 138 страници се чете с такава лекота, че не може да не се свали шапка на преводачката Милена Варзоновцева и редактора Нева Мичева. Текстът е „пипнат” до съвършенство.
