БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Всеки, гледал втората част на „Дюн“, ще я определи като епичен, мащабен, невероятен.

Като блестяща суперпродукция, като блокбастър, определящ развитието на киното за десетилетия напред.

Ще се въздържа от сравнения. Защото, ако първият „Дюн“ бе наречен „космическа игра на тронове“, вторият сигурно трябва да се казва „новият властелин на пръстените“.

Истината е, че Дени Вилньов, съсценарист и постановчик и екипът му – операторът Грег Фрейзър, получил вече „Оскар“ за първия „Дюн“от 2021 г., дизайнерът Патрис Верне и композиторът Ханс Цимър, създават атмосфера, близка до магичната и успяват да изградят ефектен и въздействащ спектакъл, държащ ни в напрежение 166 минути.

Вторият „Дюн“ е съвършен в техническо и визуално отношение.

За света на мегаспектакъла той задава такива стандарти, сравними с постигнатото в „Нова надежда“ през далечната 1977 г. от Джордж  Лукас, когато се роди легендата „Звездни войни“.

Вилньов държи под контрол всеки аспект на продукцията и умело направлява действието – плавно и постъпателно – към очакваната кулминация.

Вторият „Дюн“ е по същество филм за инициацията, за възмъжаването на принц Пол Атридес – Тимоти Шаламе, който в компанията на Свободните и своята любима Чани – Зендая трябва да израсне не само до месия, но и до водач на народа си,  да отмъсти за гибелта на баща си и  да поведе своите хора към Рая – зелената земя.

Предавам сюжета в едри щрихи и дебело подчертавам, че той е поднесен по възможно най-зрелищният и атрактивен начин, като „черешката на тортата“ е финалният кървав сблъсък на Пол и свирепия и налудничав Фейд – Раута – Остин Бътлър, в който хрисимият Пол убеждава всички, че е новият безспорен господар и владетел.

Ще бъда лаконичен за актьорските постижения – Зендая приятно изненадва, пласирайки страст и вдъхновение в интерпретацията си, Остин Бътлър е съвършеният злодей Раута, Кристофър Уокън е подлият и мимикриращ император, Лея Сейду е ослепителна като лейди Марго Фенринг, Хавиер Бардем внася демоничен блясък в образа на религиозния фанатик Стилгар, Дейв Батиста плаши и разсмива като Рабан, Стелан Скарсгард е двойникът на Джаба като Харконен, за Флоранс Пю като принцеса Ирулан времето е прекалено ограничено, което е повече от жалко….

А Тимоти Шаламе в момента е в позоцията , в която бе през 2005 г. след премиерата на „Отмъщението на ситите“, Хейдър Кристенсен.

Той имаше уникалния шанс да стане суперзвезда от ранга на Харисън Форд, но не изигра добре козовете си.

Шаламе трябва трезво да прецени накъде ще се насочи – към екшъните, към мелодрамата или към авторското арт хаус кино, предназначено за фестивални прожекции и  ограничен кръг ценители.

Не може да остане в разкраченото положение, в което се намира сега, а и няма кой да го търпи дълго време…

В заключение – „Дюн“, част втора, е сред най–значимите и представителни творби на 2024 година, а сме още в самото й начало.

Очаквам добър зрителски успех и заслужен култов статус, с който филмът да се нареди сред стойностните филмови класики на нашето време.

 

„Дюн“, част 2, 2024 г., САЩ, Канада, 166 мин., съсц. и реж. Дени Вилньов, продукция на "Уорнър брос"

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.