ОЛЯ СТОЯНОВА, списание "Култура"

„Писането за сцената несъмнено е опасно. Всяка дума се движи по острието на нож. Всяка дума може да убие и да спаси смисъла. „Червеният кръст на сцената“ е самото разпъване на човека в един свят, който той е сътворил и за който му се иска да поеме отговорност“, пише в предговора на тази книга Цвета Софрониева.

Тя е авторка на над двайсет книги с поезия, проза и драматургия, пише на български, немски и английски, ученичка е на Йосиф Бродски и носителка на наградите за поезия Адалберт фон Шамисо, Клиф Бекър и ПЕН Америкън. От години живее в Берлин, а сборникът „Червеният кръст на сцената“ включва не само най-новите ѝ драматургични текстове, писани през последните години покрай сътрудничеството ѝ с режисьорката Юлиана Сайска и независимия „Имърджънси театър“, но и по-стари текстове.

Между 2018 и 2023 г. актьорите и режисьорката работят върху теми и образи от поетическите книги й Anthroposzene (2017) и „Прегърнати от мъглата“ (2018), а после сътрудничество им се развива и създават различни театрални форми и поредица от четения, пърформанси и имерсивен театър, представени пред софийска и берлинска публика. Някои от спектаклите, като „Сцени на разсъмване“ и „Празна е стаята на удоволствието“, се играят и досега, но трябва да отбележим, че включените пиеси в сборника са авторска рефлексия и са независими и различни от спектаклите.

Сред шестте драматургични текста в книгата е и пиесата „Сага за разградения двор“ от 1988 г., която има сценично четене още през 1994 г. в рамките на Международната конференция на жените драматурзи в Австралия и първа постановка през 1996 г. в Ландестеатер, Тюбинген, и „Академия Шлос Солитюд“ в Щутгарт.

Пиесата „Пера по перона“ пък е написана в периода 2022–2023 г. като серия монолози и хибридни записки, свързани с реални герои, развити във фикционални сцени. В основата й обаче са действителни събития – наводненията в Артал в Германия през 2021 г. и през януари 2022 г. в Уганда и Мозамбик. Това е пиеса, в която основна е темата за климатичните промени и катастрофите, които са все още предотвратими, и следователно все още имаме няколко сценария за бъдещето. И понеже Цвета Софрониева е вплела в текста и собствения си опит от ветроходни плавания в Северно море, тази пиеса носи особена поетичност. Героините са две жени – европейки на средна възраст, Анка Илиева и Марион Ванк, които пътуват една към друга, а в техните монолози е събрана сякаш цяла новинарска емисия – с финансовите кризи, предупрежденията за опасно време и кризите на човечността.

„Няма време. Във война сме с нас самите... Фукушима нищо не е в сравнение с плода катастрофи, с които сме обременили Земята, и сега се покриваме както всички подли любовници. Дали сме обичали някога планетата си? Какво разбираме под думата обич…“, пита Марион, героинята в „Пера по перона“.

В сборника са включени и осем есета, които разглеждат проблемите на съвременния театър и на сцената. За Цвета Софрониева обаче сцената е не само театрално пространство, а по-широко понятие – свят, в който всички сме герои, общуваме и непрекъснато променяме концепциите за бъдещето и залагаме/ отлагаме катастрофите на днешния ден. За писането на Цвета Софрониева е характерна остра чувствителност към актуалните социални и политически проблеми на времето, в което живеем. Не само в есетата, но и в пиесите си тя пише за екология, войни и катастрофи, като в същото време изследва още по-внимателно отношенията между хората и връзките им със света.

Физик по образование, доктор на философските науки, тя се интересува от силата на конкретните научни факти, но е преди всичко поет и това си личи във всичките ѝ текстове – езикът ѝ е богат, метафоричен и много визуален, когато представя различни социални теории или просто ни разказва конкретна история.

„Няма перфектни времена и ние ще трябва да се научим да живеем в невъзвратимостта на омразата и катастрофите, които сами предизвикахме. Вероятно само мисълта за поносимо, приемливо бъдеще би могла да ни даде сила да демитологизираме миналото и да творим настоящето смислено. Но ние непрекъснато я губим“, пише Цвета Софрониева в есето „Естетиката на катастрофите и интервютата на душата“.

 

„Червеният кръст на сцената“, Цвета Софрониева, издателство „Критика и хуманизъм“, 2024

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...