ВАСИЛЕНА АТАНАСОВА, преподавател в НМА „Проф.Панчо Владигеров"

 

На 17 декември 2025 г. в Зала 1 на НДК Старозагорската опера представи спектакъл на „Риголето“ от Джузепе Верди. Представлението беше част от Новогодишния музикален фестивал и предизвика силен интерес най-вече заради участието на две световни имена – баритона Кирил Манолов и диригента Хосе Кура.

---

Абсолютната звезда на вечерта несъмнено беше баритонът Кирил Манолов в ролята на Риголето. Той изгради дълбоко въздействащ и многопластов образ, доказвайки още веднъж, че освен легендарния си Фалстаф владее с изключителна убедителност и една от най-драматичните баритонови партии на Верди. Манолов впечатли с кристално ясна дикция, богата динамична палитра и способност да изгражда най-фините психологически нюанси на героя. Баритонът демонстрира рядко срещано днес съчетание между вокално майсторство, стилистична прецизност и задълбочено разбиране на Вердиевата драматургия. В ключови моменти като монолога „Pari siamo“ и арията „Cortigiani, vil razza dannata“ певецът показа забележително актьорско превъплъщение, съчетано с майсторство във вокално-музикалното изразяване на широк диапазон от емоции – от ярост и сарказъм до безпомощност, отчаяние и молба, разкривайки многопластово трагичната същност на шута и бащата. Това бе постигнато чрез великолепни динамики – особено въздействащи пианисими – и пластично изваяни фрази, в които гласът му придобива изключителна мекота и благородство. В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация.

Сопраното Емилия Терзиева изгради убедително образа на Джилда, насищайки го с нежност и лирична чувствителност. Нейната Джилда беше и актьорски въздействаща – излъчваща крехкост, невинност и душевна светлина, но без да е лишена от вътрешна драматична сила. В арията „Caro nome“ певицата демонстрира солидна вокална техника и внимание към детайлите в партията, благодарение на което пресъздаде ефирността, лекотата и чистотата на красивата вокална линия и специфичните колоратури, а в „Tutte le feste al tempio“ чрез осезаемата промяна в тембъра и емоционалното съдържание се почувства драматичната трансформация на героинята.

Венецуелският тенор Рейналдо Дроз като Херцога на Мантуа, вече познат на българските оперни среди, впечатли с добра вокална линия и стабилни височини, но остави усещане за известна скованост. С изключение на втората си ария „Ella mi fu rapita“, той беше сценично и емоционално неубедителен.

Сред останалите солисти се откроиха басът Ивайло Джуров – наемният убиец Спарафучиле, със стабилни низини и актьорско присъствие, мецосопраното Даниела Дякова – Мадалена, която внесе в партията си чувственост и темперамент, Александър Марулев – граф Монтероне, както и тенорът Стоян Буюклиев в малката роля на придворния Борса.

Особено добро впечатление направи хорът на Старозагорската опера, който демонстрира балансиран звук, отлична дикция и впечатляващи динамични контрасти. Добре изграден ансамбъл с овладян, гъвкав и пластичен звуков облик – резултат от прецизната работа на хормайсторите Младен Станев и Стефания Русева.

„Риголето“ е поставена в началото на 2025 година специално за юбилейната 100-годишнина на Старозагорската опера от международен екип: световноизвестният аржентински тенор и диригент Хосе Кура, който в интервюта споделя, че не само никога не е пял Херцога, но и за първи път дирижира тази опера; българският оперен режисьор Огнян Драганов; и известният румънски художник Каталин Йонеску-Арборе (декори и костюми).

Хосе Кура е харизматична фигура, която очевидно въздейства на изпълнителите и ги въвлича в собственото си тълкуване на творбата. Той следи внимателно певците и умело стикова сцена и оркестър, постигайки спектакъл, наситен с лирика и драматизъм, адекватен на Вердиевата партитура. Впечатление направиха и изискванията на Кура за стриктно придържане към намеренията на композитора, тоест отхвърлянето на някои допълнително привнесени във времето фрагменти (каденци и др.) от някогашни големи певци, което допринесе за стиловата цялост на изпълнението.

Оркестърът на Старозагорската опера представи пълнокръвна звукова палитра с множество нюанси, на които за съжаление не успяхме да се насладим напълно поради наложилото се озвучаване на спектаклите, провеждани в НДК.

Огнян Драганов е осъществил съвременен, но уважителен към либретото прочит на „Риголето“. Без да нарушава драматургичната структура на творбата, режисьорът успява чрез ясна сценична логика и въздействащи режисьорски решения да подчертае основните конфликти и психологически напрежения. Костюмите и сценографията допълват концепцията с ясно разграничени цветови и символни акценти, а осветлението засилва експресивността на сценичното действие.

Спектакълът като цяло предложи силно художествено въздействие и се превърна в значимо събитие от фестивалната програма – вечер, която ще остане в паметта на публиката.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.