БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Георги Константинов издаде мемоарната си книга „Един поет между вчера и утре“ (2025).
Прочетох я бързо и останах удовлетворен.
Георги Константинов разказва увлекателно, ясно и лапидарно своя живот – от плевенското начало на 20 декември 1943 г. до днес.
Трудът е колкото мемоар, толкова и поетична биография – своеобразна стенограма на израстването на един от най-популярните ни поети, автор на 30 книги, от чиято дебютна стихосбирка са изминали 60 години.
Естествено е авторът да обърне внимание на най-известните си стихотворения и да разкаже накратко как са създадени – „Обичам те дотук“, „Кварталното събрание“, „Благодаря ти, че ме мразиш искрено“. Той проследява и кариерното си развитие – от БНТ (1967–1971), където е редактор, през вестник „Народна младеж“ (1972–1973), до списанията „Родна реч“ (1973–1983) и „Пламък“.
Константинов се гордее, че 43 години ръководи списанието, създадено от Гео Милев, и че не е допуснал неговото закриване.
Обръща подобаващо внимание и на дейността си като председател на българския ПЕН клуб (2000–2014), не пропуска да отбележи, че на 12 юли 1991 г. като депутат в VII Велико народно събрание от БСП подписва новата конституция, и маркира участието си като заместник-министър на културата в правителството на Жан Виденов (1995–1997), без да уточнява как е приключила тази дейност.
През целия си живот той има възможност да се среща с интересни и значими фигури – от Юрий Гагарин и Индира Ганди до Йоан Павел II.
Като цяло – наситен и пълноценно изживян живот, изпълнен с вдъхновение, труд, постоянство, книги, срещи и разговори със знаменити личности.
Хареса ми, че поетът има вярна представа за себе си не само като творец – още помня каква заръка му дава непознат спътник във влака за Плевен: да пише като Георги Константинов (явно с оглед на нашумялото тогава „Квартално събрание“) – но и като гражданин. Той признава, че в края на тоталитаризма не се е изживявал като дисидент, а когато усеща напрежение около себе си заради критичните си стихове и изказвания, предвидливо си взема едномесечен болничен, докато отмине бурята.
Типично по български.
„Един поет между вчера и утре“ е честно написано откровение и неподправена автобиография, която дообогатява и уплътнява представата ни за поета, есеиста, критика и човека Георги Константинов.
Георги Константинов, „Един поет между вчера и утре“, 2025, 228 стр., изд. „Хайни“.
