БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Гледах с напрегнато внимание „Рай“ (2016) на Андрей Михалков – Кончаловски. Без съмнение е кино от висока класа, но не за всеки. „Рай“ те провокира и те кара да се замисляш постоянно – над интригата, режисьорските решения, дори и върху разказаната история. Защото в сценария на Елена Кисельова и Кончаловски липсват баталните битки, няма ги политкомисарите, а героите са нетипични и нестандартни. Филмът е посветен на руските емигранти, които по време на Втората световна война са се борили срещу нацизма.
Това е първата изненада.
Втората е главната героиня.
Олга Каменская е аристократка, княгиня, пратена в концлагера - вероятно Равенсбруг, заради помощта й при укриване на еврейски деца в окупирана Франция. Зад Каменская – Юлия Висоцка се крие обаятелния образ на канонизираната „Монахиня в света“ Елисавета Кузмина – Караваева, някогашна есерка и поетеса от руския „сребърен век“. Олга влиза в интересна колаборация с още два знакови персонажа в спектакъла, формирайки своеобразна кинематографична Света Троица, чрез която се търси и подчертава богоподобието в човека – френският полицай Жюл – Филип Дюкен и германският нацистки фанатик Хелмут Краузе – Петер Курт.
Жюл е обикновен полицай, малък човек, вършещ съвестно своите служебни ангажименти. Двойникът на Люсиен Лакомб има лошият късмет да живее в неподходящо време и да се занимава с не толкова почтени задачи, заради които получава куршум в тила от бойци на Съпротивата пред погледа на втрещения му син.
Олга в много зрялата интерпретация на Юлия Висоцка е хедонистка, моден арбитър, редактор на сп.“Воуг“, със свободни разбирания за личния си живот.
Тя може да избегне бурята, но се води от зова на сърцето си. А именно то й подсказва, че трябва да спасява еврейски деца, а на финала ще избере саможертвата – въпреки осигурения от Краузе швейцарски паспорт, замествайки Роза – Вера Воронкова, за която така и не разбираме дали е арменка или еврейка, но ни става ясно, че малтретира Олга, за да получава от нея цигари и козметика като отвратителното капо на бараката.
Чрез Олга Кончаловски лансира своите православни възгледи, свързани със страданието и саможертвата като елементи от човешкото изкупление, полемизирайки скрито с рационалните постулати на Запада.
Разум срещу чувство и две тоталитарни идеологии се вплитат в смъртоносен възел в тази вълнуваща човешка драма.
Краузе е също аристократ, той е учил в университета в Кьонигсберг, градът на Кант, почитател е на руската литература и в частност на Чехов, за когото готви дисертация, чиято защита е осуетена от войната. Но същевременно е деен член на НСДАП, отвратен е от унижението на собствената си родина и без да е антисемит ненавижда евреите. Той не е олицетворение на загиващата аристокрация, приела по принуда сътрудничеството с хитлеристите, за което разказва шедьовъра на Висконти „Залезът на боговете“ (1969). Влизането му в нацистката партия е съзнателен избор, който закономерно го свързва с Химлер – Виктор Сухоруков и получаването на примамливата служба инспектор за корупционните практики в концлагерите. Освен всичко друго Краузе е имал краткотрайна връзка в Италия с Олга през 30-те години, а срещата им в концлагера само подпалва угасналите чувства. Логично идва алтруистичния жест с осигуряването на паспорта за любимата, която трябва да бъде изтеглена в Швейцария.
Закономерно стигаме и до финала, нямащ нищо общо с очакванията ни. Олга предпочита саможертвата, защото сама така може да спаси личния си свят от обсебилите я илюзии и защото пред човек – според режисьора – има само два пътя, които може да следва – на светеца и на мерзавеца.
Всеки избира дали ще избере гибелта или спасението.
Олга предпочита да е жертва, за да спаси душата си, Краузе чака с цинично безразличие, захапал скъпа цигара, бомбардировката на съюзническата авиация, която би трябвало да го вкара в гроба, знаейки добре, че Германия губи войната, но не съжалява за действията си, тъй като човечеството още не е готово за нацисткия рай на земята, оказал се всъщност чудовищен ад…
Четох отзиви в руски сайтове за филма и останах изненадан от критиката на някои потребители към предложения от Кончаловски финал. Ако и да е верен на историческата правда, те го смятат за клиширан. В критиките си държат темата за холокоста да бъде разработена по – задълбочено и проникновено, а не само да се чопли повърхността й и независимо че осъзнават, че филмът „Рай“ е от тъй наречените фестивални заглавия, предназначен за ограничена публика, имаща съответната квалификация и потребности, не са доволни, че с така предложеният край постановчикът се е придържал към послание, което да задоволи претенциите на неговите продуценти. Независимо че и самият той е един от тях…
Смятам тези критики за неоснователни.
Да, друго би било Олга да избяга в Швейцария, а Краузе да умре в пламъците на бомбардировките, но нали тогава цялото послание и режисьорската концепция щяха да отидат по дяволите в буквалния смисъл на думата?
И още нещо – трудно се гледа чернобял филм, дори когато е естетски заснет от Александър Симонов. Но с този си избор Кончаловски остава верен на духа на епохата, а и отдава дан на прочути класики като „Концлагер № 17“ (1953) на Били Уайлдър и „Списъкът на Шиндлер“ (1993) на Стивън Спилбърг.
Нека уважим подхода му и изгледаме „Рай“.
Заслужава си усилието, още повече като знаем, че е взел „Сребърен лъв“ във Венеция за режисура и наградата „Белият слон“ на руската кинокритика за постановка и операторско майсторство.
„Рай“ 2016, 130 мин., сц. и реж.Андрей Кончаловски, Продуцентски център Андрей Кончаловски при финансовата подкрепа на Министерството на културата на Руската федерация
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
