БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Следях перипетиите около филма „Матилда“ на Алексей Учител от ноември 2016 г. Всички препирни и скандали му направиха огромна услуга. Той се превърна във феномен преди още да се беше появил на големия екран. Изгледах творбата с голям интерес и мога да заявя уверено, че си е струвало творческото усилие.
Естествено основните критики ще са насочени към сценария на Александър Терехов. Всеки един спец за онази епоха ще изтъкне планина от неточности, несъответствия и превратно разкриване на фактите. Но нека сме наясно – не гледаме документален филм или телевизионно предаване по канала „История“. „Матилда“ е едновременно историческа мелодрама и красиво, пищно заснета царедворска приказка. Тя е реализирана с голям ентусиазъм и размах.
И така проникновено и искрено прониква в тайните в интимния живот на последния руски император, че наистина Учител е стигнал до ръба на допустимото, преди да се сгромоляса в прегръдките на пошлия и вулгарен кинематограф.
Хареса ми страстта и амбицията на постановчика да разкрие скритите мотиви и страстта, движещи импулсите в действията на основните персонажи – Матилда Кшесинская, Николай II и Алисия Хесен Дармщадска.
В този своеобразен триъгълник двете жени отчаяно и настървено се борят за любовта на престолонаследника, а самият той, люшкан между тях, най-накрая трябва да вземе вярното решение и загърбвайки своето его , поемайки короната на Русия, да се превърне в това, което се очаква от него – в император и съпруг на Алисия – Александра Фьодоровна.
При това на фона на небивалия народен ентусиазъм около коронацията му, превърнал се в кървава драма с 1379 убити на ходинското поле до Москва на 18 май 1896 г.
Срещата на Господаря и собствения му народ вечерта на същия ден, когато той вижда стъпканите трупове и изнизващите се волски коли, но въпреки това стартира празничните илюминации , е една от потресаващо заснетите от Юрий Клименко сцени във филма.
Не искам да навлизам в подробности, но смятам, че като киноспектакъл, вкл. и откъм музика, дело на Марко Белтрами, „Матилда“ е реализиран превъзходно и е сред най-доброто, което руското кино днес може да предложи.
Със сигурност има неточности, но действието увлича, завладява, не ти оставя възможност да си поемеш дъх и ти на принципа на религиозния неофит – „Абсурдно е и затова вярвам!“ - следиш в упоение случващото се до последната екранна минута.
Същевременно личи, че постановчикът действа обмислено и деликатно, особено при разкриване облика на бъдещия император.
Ларс Айдингер, който и физически поразително прилича на царя, изгражда успешно образа на млад, импулсивен и раздиран от емоции аристократ, който в никакъв случай не е досаден плейбой или нахален женкар и който търси в бъдещата си брачна партньорка основно покритие на физическата красота и нравствената чистота.
Неговият Николай е благородник в истинския смисъл на думата и е направо абсурдно да се вслушвам в реакциите на разни религиозни фундаменталисти, които продължително стенеха, че е бил извратено представен образа на светеца Николай Романов.
Михалина Олшщанска е шеметно красива , танцува великолепно, а в ролята си влага плам и стръв, с които напомня младата Мария Шнайдер, която навремето стана световна любимка след „Последното танго в Париж“ и „Професия репортер“.
Много достоверна е Луиза Волфрам , покрила впечатляващо правдиво неблагодарния образ на Алисия Хесен – Дармщадска.
В „Матилда“ силни роли предлагат и някои от най-оборотните и популярни руски актьори – Ингеборга Дапкунайте – Мария Фьодоровна, Виталий Кищенко – полковник Власов, Данила Козловски – граф Воронцов, Сергей Гармаш – представил подкупващо топло и с бащинска осанка персонажа на император Александър III и Сергей Миронов, който е органично - пластичен като директора на императорските театри Иван Карлович.
Смятам, че за „Матилда“ е необходимо малко време, за да се уталожат страстите и се възприеме адекватно като значим и стойностен филм, необходим за развитието на руското кино.
Дали пък процесът няма да стартира със серия безпристрастни и точни оценки за достойнствата му от чужбина, вкл. и от България?
„Матилда“, 2017, 109 мин., сц. Александър Терехов, реж. Алексей Учител, производство кинокомпания ТПО Рок , бюджет 25 млн. долара
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
