БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Тази книга за мен е приятна изненада. Зная, че братя Мормареви отдавна са покойници – Мориц Йомтов от1992 г., а Марко Стойчев от 2006. Винаги съм свързвал този тандем, проявил се блестящо в литературата и киното, с усмивката. Те са автори на много успешни фейлетони, които пишат на „Марица“ – та на Мориц Йомтов в кухничката на апартамента му на улица „Шипка“ , изядайки понякога по цяла пита балкански кашкавал.

За киното ги кани Анжел Вагенщайн.

От 1965 до 2007 пишат поредица от сценарии, както за музикални комедии – „Старинната монета“ (1965), така и за сатири – „Двойникът“ (1980), за тъжни лирични комедии – „Сиромашко лято“ (1973), „Два диоптъра далекогледство“ (1975) и за деца, където са и най – големите им успехи – „Таралежите се раждат без бодли“ (1971), „С деца на море“ (1973), „Задача с много неизвестни“ (1977)„Войната на таралежите“ (1979)“Васко да Гама от село Рупча“ (1986), „Мъже без мустаци“ (1989), „Ваканцията на Лили“ (2007), дело на Марко и Кънчо Стойчев…

Познавам ги и като автори на романи, родили се от техните великолепни сценарии – „Войната на таралежите“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Лили“.

„Еврейски вицове“ е нещо ново, предизвикателно и също толкова интересно и смешно. От публикуваните предговори на двамата автори от 1993 г. оставам с убеждението, че сборникът е гласен да излезе преди четвърт век, но вече след смъртта на Йомтов.

Кое е забавило публикуването му за мен остава тайна. Трудно ми е да определя и степента на съавторството на всеки от тях – но предполагам, че и Марко и Мориц са чели и обработвали съвместно всеки виц.

Любопитна ми е тематичната подредба по цикли на вицовете , както и заглавията им – „Господ“, „Равини и други служители на Бога“, „Търговци“, „Семейни“, „От времето на Хитлер“, „От времето на Сталин“ /би трябвало да се добави на Хрушчов, Брежнев и Андропов/, „Израелски“, „Американски“, „Логика“, „Диалози“ и „Разни“.

Наистина братята са желали да обхванат целия спектър на еврейската смехова култура, тъй като според Марк Опенхаймер, редактор на „Еврейска комедия : Сериозна история“ - „Няма друг аспект от еврейската култура, който да ме изпълва с толкова гордост, както нашата бликаща самоирония.“

Да разкрият в обичайна и не толкова типична светлина и обикновените граждани юдеи, носещи познатите фамилии Абрамович, Рабинович, Менделсон, знайните и незнайни равини и бизнесмени, докато стигнат до знакови фигури, герои на смеха, като барон Ротшилд , Алберт Айнщайн, Хитлер, Гьоринг, Гьобелс, Сталин, Каганович.

Ситуациите, героите, конфликтите са умело подбрани и режисирани.

Колкото и да е кратък вицът, той си има своя изящна структура и микродраматургия и наистина при четенето му е скеч със своето ефектно въздействие.

Самоиронията е налице, но дори когато герои на вицовете са представители на народи, към които евреите не хранят достатъчно топли чувства, като руси, поляци и немци, погледът към тях е насмешливо – незлоблив и в никакъв случай сардоничен или унизителен.

Читателят има какво да научи за съдбата, психиката, манталитета и поведението на юдея – независимо дали е в обичайната си делнична или необикновената и екстремална военновременна съдба.

Впечатлява упоритостта, твърдостта, оптимизма, смелостта и горчивоироничния поглед към действителността, която не винаги е благосклонна за евреина, но която винаги го мотивира да се бори и успява в живота.

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

Освен умелата композиция на материала посочвам и удачно подбраните текстове, които се четат леко, с увлечение и ведро лицеизражение.

Аз специално четох книгата след многочасово пътуване.

Признавам, че като се прибрах вкъщи бях като изцеден и че само от любопитство отворих първата глава „Господ“.

Ясно ви е, че неусетно прочетох цялото томче, като за отделеното му време - малко повече от час – усмивката не слезе от лицето ми.

Умората изчезна чудодейно.

Почувствах се и отпочинал, и удовлетворен, че съм общувал с такива мъдри и стойностни автори, за съжаление вече покойници.

Логично е да препоръчам“Еврейски вицове“ на всички любители на стойностния хумор и самоирония, които , смятам, в България не са никак малко.

 

Братя Мормреви, „Еврейски вицове“, 2018, С., „Сиела“, 119 стр.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.