Най-популярната опера за всички времена - „Кармен” от Жорж Бизе, ще оживее отново на 17 март от 19 ч. в операта в Стара Загора. Диригент е лауреатът от международни конкурси Дмитрий Банаев, режисьор е Огнян Драганов. Сценичната адаптация е на Тодор Демеров. Атрактивните балетни платна с участието на балетната трупа са дело на ръководителя на балета Силвия Томова.

В ролята на Кармен ще се представи Мирослава Йорданова, която идва в Стара Загора по покана на артистичния директор -  оперната прима Веселина Кацарова. Тенорът с международна кариера Милен Божков гостува на старозагорска сцена в ролята на Дон Хосе, младият талантлив баритон Валери Турманов ще изпълни ролята на тореадора Ескамилио, а сопраното Елена Баръмова ще бъде в ролята на Микаела. В останалите роли участват: Евгений Арабаджиев, Денис Иванов, Яница Нешева, Емилия Джурова, Теодор Петков, Борис Кучков-гост. Участват още детският хор „Маргаритки” с диригент Зорница Желязкова, представители на прабългарската школа за оцеляване "Бага-Тур".

Операта „Кармен” е всепризнат музикален феномен. Известно е, че Бизе пише своята музика по испанския сюжет на нашумялата новела на Проспер Мериме, без да е ходил никога в Испания. Прочутата „Хабанера” е всъщност кубинска народна песен. Бизе „печели” именно с това – защото музикалният прочит на известната драма е през призмата на неговата представа за испанската атмосфера. Разкриването на бурните страсти в музикалния текст не е буквално и е много естествено. Мелодиката е запомняща се, а сюжетът динамичен и вълнуващ. Успехът на „Кармен” идва и от това, че хората се вълнуват от ескалиращите страсти.

---

МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА (мецосопран) е родена в София, но от години живее във Великобритания. Завършва музикалното училище "Любомир Пипков" със специалност класическо пеене в класа на Милка Ганева и по-късно академията "Проф. Панчо Владигеров" в класа на Валери Попова. Непосредствено след дипломирането си е ангажирана като солистка в Софийската опера. Носителка е на награди както от няколко големи конкурса в България, така и наградата за ролята на Розина на конкурса "Рикардо Дзандонай" в Италия, а през 2001 г. е избрана да представя България на престижния конкурс "Певец на света" в Кардиф. Специализира в певческата академия "Катя Ричарели" в Парма, по-късно в Милано и Париж. Благодарение на своята вокална гъвкавост, тембър и сценично присъствие, репертоарът й включва произведения от барок до съвременна музика. Особено застъпени са ролите от белкантовия период като Розина от "Севилският бръснар", Анжелина /"Пепеляшка"/, Малколм /"Жената от езерото"/, Мафио Орсини /"Лукреция Борджия"/, Армандо ди Гонди /"Мария ди Роан"/, Адалжиза /"Норма"/. През последните години певицата добавя към богатия си репертоар и ролите на Сузуки от "Мадам Бътерфлай", Емилия от " Отело", Федерика от "Луиза Милер", Азучена от "Трубадур", Амнерис от  "Аида" , Принцеса ди Буйон от "Адриана Лекуврьор. Гостувала е в редица престижни оперни театри: „Ковънт Гардън“, Парижката национална опера, Метрополитен опера, операта в Монте Карло, Гулбенкян фондация в Лисабон, операта в Лече, участвала е на фестивалите: Дордрехт Белканто фестивал, Тенерифе опера фестивал, Гут Имлинг фестивал, Фестивал лирико Флоренция, Тимишоара опера фестивал, оперния фестивал в Клуж и др. както и многократно е гостувала на Бъкстонския фестивал в Англия в оперни постановки и концерти. Мирослава изнася и самостоятелни концерти-рецитали, често включващи рядко изпълнявани или забравени произведения.

---

МИЛЕН БОЖКОВ (тенор) е роден във Варна. Дипломира се в “Проф. Панчо Владигеров” и специализира оперно изкуство в университета за музика - Грац, Австрия при проф. Йоана Боровска. Непосредствено след това усъвършенства певческата си техника при Красимира Стоянова. Първите му ангажименти са в националната опера в София под ръководството на Пламен Карталов. От 2007 г. до 2009 г. е постоянен член в състава на оперния театър на Марибор. Следват концертни изяви в Япония, Австрия, Германия, Словения, Хърватия, Латвия и България. В репертоара му влизат ролите на Неморино от „Любовен еликсир“ на Доницети,  Тит от „Милосърдието на Тит“ на Моцарт, Тамино /“Вълшебната флейта“ от Моцарт/,  Владимир от „Княз Игор“ на Бородин, Вертер от едноименната опера на Масне, Херцогът на Мантуа /“Риголето“ на Верди/, Де Грийо от „Манон“ на Масне, Дон Хосе /“Кармен“ на Бизе/, Джералд от „Лакме“ на Делиб, Алфред от „Травиата“ на Верди, Рикардо от “Бал с маски“ на Верди.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...