ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Джордже Енеску, цигулар, пианист, композитор, диригент, музикален педагог (1881 – 1955)

Произход: Румъния, семейство на земевладелци​

Образование: дете-чудо, композира на пет, на седем учи във Виенската консерватория, на 12 завършва със сребърен медал и продължава в Парижката консерватория Интереси: пиано, цигулка, фолклор, дирижиране

Най-известни творби: „Румънска поема“, „Румънски рапсодии“, „Сюита №1 за оркестър“, „Седем песни по стихове на Клемент Маро“

-------

Румънският музикален гений Джордже Енеску приживе е познат в Европа като цигулар и музикален педагог, а в САЩ - като блестящ диригент. Като композитор не е популярен колкото трябва, но в новото хилядолетие започва да възкръсва. „Моцарт, когото пропуснахме” – това заглавие на „Гардиън” май казва всичко.

Джордже Енеску е роден през 1881 в молдовско селце. Семейството е заможно, а баща му е цигулар-любител, но Джуряк сам си взима първите уроци. На 3 чува циганска група и се захласва, опъва канап върху летва и „свири“. Техните го поощрят - подаряват му цигулка, но детска, с три струни. Той е възмутен, хвърля я в огъня и иска истински инструмент. Е, купуват му и започва да свири по слух, а баща му го учи на ноти.

Малкият е на 4, но схваща нотите, играе си с тях и така напредва, че го водят на специалист – композитора Едуард Кудела. На първата им среща Кудела казва: „Е, да чуем какво можеш с цигулката“. А малкият отговаря: „Ами да чуем първо теб дали изобщо можеш да свириш“.

Купуват пиано на Джордже и той не слиза от него. Запазени са и някои композиции, например „Румънската земя”, с уточнението: „Опус за пиано и цигулка от Джордже Енеску, румънски композитор на пет години и четвърт”.

На 7 е вече във Виенската консерватория със специално разрешение – законът забранява студентите да са под 14. Там Енеску учи цигулка, пиано, хармония, контрапункт и композиция.

В къщата, където живее, среща един от живите си идоли – Брамс. На 10 свири в двореца, на 11 дава първи самостоятелен концерт. Публиката пощурява, а вестниците пишат за „гениалното дете, което удиви Европа”. Преди да навърши 13, Енеску завършва със сребърен медал и изнася концерти, включително собствени композиции за цигулка, които, според критиката, са с голяма сложност. Това обаче не му стига и отива в Париж да си доучи.

Енеску е в парижката консерватория от 1895 до 1899, учи композиция при Жул Масне, а професорът по хармония Андре Жедалж казва: „Той единствен от моите студенти има идеи и дух”.

На 16 Енеску представя в Париж първата си зряла творба – „Румънска поема”, и Соната №1 за цигулка и пиано, а критик пише: „Един млад румънец, Джордже Енеску, удиви Париж с изумителния си талант. Той е не само цигулар-виртуоз от най-висока класа, но и извънредно надарен и самобитен композитор”.

Скоро след това Енеску се представя и в родината, а, макар да живее повече по света, той винаги фино втъкава елементи от румънския фолклор в класическите композиции, които го поставят сред най-големите европейски музикални гении от първата половина на 20 век.

Енеску експериментира в разни стилове – романтизъм, импресионизъм, неокласицизъм, неоромантизъм, но е така надарен, че бързо ги изчерпва и продължава в друга посока. Това е една от особеностите, които правят творчеството му трудно достъпно за широката публика.

Музиката му е много концентрирана, това също затруднява контакта, а да не говорим за пълната липса у него на желание да промотира творбите си. Щом ги напише и представи веднъж-дваж, не се интересува повече, има по-важни дела.

Сред по-важните дела е любовта му към Мария Росети-Тескану, дама от свитата на румънската кралица. Енеску я вижда на 17, на първия концерт в Букурещ. Тя е на 19 и се жени за принц Михаил Кантакузин. През 1907 двамата официално се запознават, а любовта им избухва през 1914. Той я обича, тя него също, въпреки аферите, които той се прави, че не забелязва.

Джордже и Мария се женят чак 1937. Тя се предава, когато при поредния опит за самоубийство си оставя ужасен белег от киселина на красивото лице. Изкарват ВСВ в Букурещ, но Енеску е разорен и трябва сериозно да работи за прехраната.

Новата комунистическа власт иска да го ползва за пропаганда, но той емигрира в Париж. Последните си години прекарва в растяща бедност – заради възрастта, Енеску не може нито да дирижира, нито да изнася концерти пълноценно, а приходите му от авторски права са малко.

До края на живота му копоите на Секуритате опитват да го върнат в Румъния, оказват му финансов и психологически натиск, но великият румънски композитор не се поддава, умира на свобода и е погребан в Пер Лашез. 13 години по-късно до него ляга и музата му – Мария Кантакузина, която, също като родната Румъния, го наранява силно.

Но все пак точно за тях двете Джордже Енеску създаде най-прекрасната си музика.