"Свободна Европа"

Когато е малко момче, в родния му град Кърджали често се играят постановки от Старозагорската и Пловдивската опера. “Така за първи път се сблъсках с балетното изкуство и останах запленен”, казва Хикмет Мехмедов. Скоро след това се записва в местната балетна школа.

“Щом постъпих в школата, знаех, че това ще е за цял живот, че ще е моята професия и страст”, спомня си той.

Проф. Хикмет Мехмедов разказва за първата си среща с балета пред "Свободна Европа", час след като е отличен с едно от най-високите държавни отличия - орден “Стара планина” първа степен. Званието му беше връчено от президента Румен Радев във вторник. А поводът са изключително големите заслуги на проф. Мехмедов в областта на културата и изкуството.

Проф. Мехмедов е сред най-уважаваните творци в съвременната история на българския балет. Той е хореограф, режисьор и балетмайстор. Преподава в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив и преподавател в майсторски класове в Сеул и Южна Корея.

Всичко обаче започва от балетната школа в Кърджали, разказва Мехмедов. “След школата си взех малкото куфарче и потеглих към София, за да правя това, в което се влюбих”, казва той.

След като завършва на Държавното хореографско училище в София, той работи като балетист в Софийската народна опера и Балет "Арабеск".

През 1982 г. завършва с отличие балетна режисура при проф. Николай Боярчиков и проф. Пьотр Гусев в Консерваторията в Санкт Петербург.

Бил е начело на Русенската народна опера (1983-1995), балета на Националната опера и балет (1995-1998), както и на Бургаската опера (от 1998 досега).

Мехмедов основава балетни класове в Музикалните училища в Русе и Бургас. Той е инициатор и организатор на Първата национална творческа среща на младите български балетмайстори.

Понастоящем Хикмет Мехмедов работи като професор по балетна режисура в Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив.

Лауреат е на национални и международни конкурси. Удостоен е със "Златна лира" и "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци, а от вторник и с Орден “Стара планина”. За висшето държавно отличие проф. Мехмедов казва, че е “едно голямо признание на българския народ и общественост” към неговата работа.

Освен че се възхищава на изкуството, на което е посветил таботата си, той споделя и че покрай него среща много талантливи хора в България. “Те покоряват както нашата, така и световната сцена. За което съм изключително щастлив”, казва още хореографът.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина