БНР

Днес, 23 декември, се навършват 81 години от рождението на Емил Димитров. Един от най-популярните български изпълнители и композитори е роден в Плевен. Неговите песни са обичани от поколения българи, а създадената през 1970 година „Моя страна, моя България" стана песен на столетието“.

Днес плевенчани отново ще поднесат цветя пред паметника на Емил Димитров, чието име е записано в Златната книга на града с присъденото звание „почетен гражданин“.

Три пъти, всеки ден в родния Плевен от градския часовник звучат мелодии от емблематични песни на Емил Димитров.

При отброяването на 9 часа "Ако си дал", в 12.00 ч. – мелодия от "Моя страна, моя България", а в 18.00 ч. - от "Песен за Плевен". Идеята е на Ротари клуб-Плевен "Центрум", осъществена с финансовата подкрепа на клуба и общината.

Концертната зала в най-голямото и старо читалище „ Съгласие 1869“ носи неговото име.

„Ценна и интересна е колекцията за певеца в една от залите на Регионалния исторически музей, привлича посетители от цял свят“, каза пред БНР Десислава Близнашка, музеен специалист.

"Уникалната експозиция е предоставена през ноември 2010 г. от сина на популярния творец", уточни Близнашка.

"Експонирани са снимки, вещи и документи, свързани с личния и творческия път на певеца. Фотоси показват близките отношения на българския музикант с прочути изпълнители от световна величина като Шарл Азнавур, Адриано Челентано, Патриция Карли и други. Има снимки, които са свидетелство за приятелството му с Лили Иванова, Богдана Карадочева, Янка Рупкина. Посетителите се спират пред съхранените за днешните и идни поколения високи отличия на изпълнителя", подчерта Близнашка.

В постоянната експозиция е и наградата му "Златен Орфей", присъдена за цялостно творчество. Запазен е неговият орден "Стара планина", първа степен..

С мащабна дарителска акция бяха събрани средства за паметника на Емил Димитров..Двуметровата бронзова фигура се издига до Големия фонтан на Водната каскада. Автор на монумента е Константин Симеонов – Костика, който приживе каза :“ Да съхраним музиката му, песните му. Това сме ние".

Емил Димитров е единственият български изпълнител удостоен през 1990 г. със "Златен лавров венец" на Френската академия на изкуствата.

"Емил Димитров е член на Съюза на френските композитори, в репертоара си има над 400 композиции, 280 от които са авторски, над 30 издадени албума и 50 милиона продадени плочи по целия свят. През годините той е определян от международната преса като "Франк Синатра от Изток", припомни още Десислава Близнашка.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина