ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Името  на  Франц Йозеф Хайдн  (1732- 1809) свързваме с великата Виенска тройка - Хайдн, Моцарт Бетовен. Според музикалните историци, именно той  полага основите на класическата музикална школа, както и на оркестровия и инструменталния стандарт, който спазваме и днес. „Татко Хайдн“, както ласкаво и с благодарност са го наричали неговите колеги приживе, освен, че е бил учителят на Моцарт и Бетовен, е и всепризнатият „баща на симфонията и струнния квартет“ . 

Живял е по-дълго от Моцарт (починал едва на 35) и от Бетовен (на 56), а пътят му бил интересен и наситен с доста събития. Биографията на Хайдн започва на 31 март 1732 г., когато малкият Йосиф  се ражда под знака на Овена в селцето Рорау (Долна Австрия, а днес в Хърватия). Баща му има коларска работилница, а майка му е домакинята в многобройното семейство. Имал трима братя и две сестри. Братята му също стават музиканти.

Благодарение на баща си, Карл Хайдн, който притежавал красив, природно поставен глас и много обичал да пее, малкият Франц Йозеф влиза рано в прекрасния свят на музиката. Рядко красивият му, кристален детски висок глас (дискант) и вроденото му  чувство за ритъм и фраза били забелязани, когато бил едва на шест, и му позволили да постъпи в хора на катедралата в малкия град Гейнбург, а по-късно, когато семейството му се преместило в столицата и във Виенската хорова капела в католическата катедрала Свети Стефан.

Но на шестнайсет, когато гласът му мутира, Йозеф, след 9 години, губи работата си - платено мястото в хора и в пансионата.  Останал без доходи, младият мъж се заема с всякаква работа. Италианският вокален педагог и композитор Никола Порпора взема младежа за свой слуга, но Йозеф е щастлив, защото ще може да взема безплатни уроци при прочутия маестро, тогава на служба във Виена.

 Скоро Маестро Порпора оценява високо таланта му и го повишава в длъжността – личен асистент. Хайдн заема тази позиция почти десет години. Преписва ноти и това е цяла школа за него. Маестрото му преподава теория на музиката и хармония. Постепенно талантливият младеж получава доста солидна музикална подготовка. С течение на времето материалните проблеми на Хайдн започват да изчезват, а и дебютните му композиции се приемат сърдечно от публиката. По това време той създава първата от своите 104 симфонии.

Въпреки че в онези времена, 28-годишният Хайдн бил считан за „стар ерген“, той решава да създаде свое семейство с виенчанката Анна Мария Келер. За съжаление този брак, продължил цели двайсет години, се оказва неуспешен за него. Ана Мария  е семпла жена, еснафка, която е твърде далече от изкуството и голямата музика, счита професията на съпруга си за несериозна а освен това не е могла да роди и деца. След раздялата,  Хайдн среща младата, една 19-годишна оперна певица, италианката Луиджия Полцели, в която се влюбва силно. Но скоро страстта му угасва и бракът им не се осъществява.

В онези времена композиторите е трябвало да търсят работа като придворни капелмайстори, а длъжностите в дворовете са били малко и за това са търсели покровителството на богатите управници и аристократи, които за разлика от днешните, са били културни и са ценели голямата музика. През 1760 година успява да работа като втори капелмайстор в двореца на влиятелното семейство на  унгарските князе Естерхази. В продължение на цели три десетилетия  Йозеф Хайдн работи в двора на тази благородническа династия. През това време той композира огромен брой  инструментални концерти  (50)  сонати (52) , струнни квартети (83), меси, кантати, оратории (14),  увертюри (29) , триа за различни инструменти (199) симфонии (104). А също  30 опери и оратории. Наистина, едно огромно по обем творчество. При това от високо качество. Счита се за един от най- продуктивните композитори в историята на голямата музика. Истински работохолик!

Хайдн нямал много близки приятели, но един от тях е бил Волфганг Амадеус Моцарт. Двамата се срещат през 1781 година - след 11 години  Хайдн се запознава с младия Лудвиг ван Бетовен и го приема за свой ученик. И двамата се учат от него. Може да се каже, че първите симфонии и концерти на Моцарт и Бетовен напомнят твърде много за стила на „Татко Хайдн“.

Службата в двореца Естерхази завършва със смъртта на стария княз. Младият не е такъв мецената като прочутия си баща.  Йозеф Хайдн губи тази стабилна работа, която обаче го натоварва не само като музикален ръководители композитор, задължен да пише много музика, но и като администратор на оркестъра и другите музикални състави (хор, балет).

---

И тук  една интересна история:

Никола Естерхази бил твърде строг към него, а също и към своите музиканти. Не им позволявал да напускат имението без разрешението му. През една особено студена зима, оркестърът помолил господаря си за кратък отпуск, но той не се съгласил. А и самият Хайдн трябвало да напише нова симфония за премиерен концерт пред гости на княза. Тогава той решил да даде урок на своя господар и написал своята прочута Прощална симфония (Симфония 45).  В нея, след четирите редовни части, в които темпото ставало все по-устремно и бързо имало и пета… една, против правилата, не бърза, а бавна част,  адажио. В нея постепенно след определено време оркестрантите започнали един по един да спират да свирят, да стават от местата си, пред очите на смаяния княз и публиката, и като гасели свещите на пюпитрите си с нотите, излизали един по един тихо от концертната зала, да, точно така: един по един! Накрая на сцената остават само двама, единият от които е самият Хайдн. Князът, макар и доста смутен, разбира намека му и на следващия ден разрешава на музикантите да излязат отпуск и да отидат за кратко при семействата си в Айзенщадт.

---

Но името му като композитор е вече прочуто не само във Виена и Австрия, но и в ред страни на Европа: Англия, Франция, Холандия, Швеция, Италия и дори в Русия. По време на престоя си в Лондон композиторът печелил за една година почти толкова, колкото за цели двайсет години като капелмайстор в двореца на неговия бивш работодател.  Последната творба на композитора е прекрасната, мащабна оратория за солисти, хор и оркестър  „Четирите годишни времена“. Съчинява я с големи усилия, измъчван от хронично главоболие, проблеми със съня и куп други болести.

Умира на 78-годишна възраст, на 31 май 1809 година, като прекарва последните си дни в къщата си във Виена.  По това време Наполеоновите войски превземат австрийската столица. По-късно тленните му останки били пренесени в град Айзенщадт.

Общоприето е, че рожденият ден на Йозеф Хайдн е 31 март. Но в неговото кръщелно свидетелство е посочена друга дата - 1 април. Според, написаното от него в един дневниците му, тази „малка промяна“ била направена, за да не се празнува рожденият му ден на „лъжовния Първи април“!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

Т. С. Елиът, англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември преди 134 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили