ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Теодор Жерико (1791 – 1824), художник 

Произход: Руан, Франция, аристократична майка, богат баща, собственик на тютюневи плантации и търговец на тютюн

Образование: ученик в школите на Верне и Герен, самообразование в Лувъра

Интереси: живопис, литография, коне, теория на изкуството

Известен с: „Потъването на сала на „Медуза“, „Конните състезания в Епсом“, портрети на хора от лудницата, картини с коне

Признание: баща на романтизма в изобразителното изкуство

------

През 1816 г. Великата френска революция вече е изяла децата си, идва реставрацията и четири кораба, начело с фрегатата „Медуза“, карат нов губернатор в Сенегал. Те не са добре екипирани, капитанът няма качества и флотата е пръсната от буря. „Медуза” е разбит.

Капитанът и губернаторът се качват в спасителните лодки, а екипажът сковава сал 29 на 7 метра, с идеята лодките да го влачат до близкия остров. Особите обаче се паникьосват и срязват въжетата. 149 души остават в бурното море, без храна и вода. Мнозина падат зад борда, води се бой за по-безопасните места, идва и канибализмът.

Накрая върху сала на „Медуза” има 15 оцелели. Това предизвиква скандал, а след три години, когато младият и талантлив художник Теодор Жерико излага платното „Салът на „Медуза“ в Салона на изкуствата, сюжетът става безсмъртен. Но пак има скандал. Дори няколко.

Властта не иска историята да се помни и картината е изложена под заглавие „Сцена от корабокрушение”. Но всички знаят кое е корабокрушението, а общото усещане описва историкът Мишле: „Това е самата Франция. Това е нашето общество, качено върху сала на „Медуза”.

Вторият скандал е, защото Жерико е огорчен не толкова от официозните критици, колкото от ръкоплясканията на либералите. Те подкрепят темата на платното, смелостта да се изложи картина, която уязвява властта, изобщо, виждат в нея нещо като политическа революция. Но тя не е политическа, а революция в изкуството, която поставя началото на романтизма в него.

„Поне един да беше споменал за художествените качества на платното ми”, казва Жерико.

А третият скандал е естетически. Мастити фигури от властващия неокласицизъм питат иронично - може ли да се рисуват такива грозни сцени и това да се нарича изкуство? Романтиците отговарят, че може и развиват теорията за грозното като иманентна естетическа категория. Тогава обаче Жерико е в Англия, където естетиката в картината предизвиква възторг, носи му слава и пари.

Когато се прочува със „Салът на Медуза”, той е на 28. Роден е в Руан през 1791 г., в богато семейство. Учи в Императорския лицей в Париж, но решава да се отдаде на изкуството. В курса по живопис на Клод Верне някои опитват да му подражават, но Верне ги сгълчава - той носи поне трима или четирима художници в себе си. Е, сам Верне го критикува заради пренебрежението му към корифея Давид и пристрастията към Рубенс, но и поощрява огромния му талант.

Скоро Жерико се мести при Пиер Герен, където учи повече анатомията. Но истинският му учител е музеят Лувър. От съвременните художници най-много харесва Антоан-Жан Гро заради неговият драматизъм и експресия. Такъв е дебютът и на Жерико.

През 1812 г. той излага платното „Офицер от конните егери на императорската гвардия тръгва в атака”. Така е тогава - заглавието разказва сюжета. Но тук не заглавието е важно, а фактът, че Жерико безцеремонно нарушава каноните на неокласицизма, като придава дълбочина на плоската повърхност и използва такива цветови контрасти, че сам Давид спира и казва: „Защо аз не познавам тази четка?”

В следващите години „тази четка“ е все по-уверена, но животът затрупва Жерико с неприятности. Разгромът на Наполеон го докарва до депресия и той заминава за Италия. Роля за това имат и още два фактора - Франция преследва привържениците на Наполеон, какъвто е Теодор, а и той май се е забъркал в любовна афера със… собствената си леля.

В Италия Жерико изучава Микеланджело, а част от наученото прилага в „Салът на Медуза”. Картината е с обстановка и колорит, типично романтични, но хората са изобразени в скулптурни групи, което внася силна доза реализъм. В подготовката Жерико пълни ателието си с парчета от трупове и ги изучава, но при рисуването използва наученото умерено, без да изпада в натурализъм.

„Салът на Медуза” е картина, която така го завладява, но е толкова сложна, че, за да рисува, без да се разсейва със светски дела, обръсва главата си. И не се разсейва осем месеца. След което идват големият скандал и голямото признание.

После прекарва две години в Англия, а когато се връща, прави основно портрети на психично болни и рисува коне. От млад е съвършен в конете. Учителят Герен има прочута картина с блестяща композиция от седем коня, но Жерико подхвърля скромно: „Само един мой кон е способен да изяде и седемте на Герен“. И наистина оставя много картини с коне, които доказват гениалността му.

Но истинските коне не са безопасни като нарисуваните. През 1822 г. кон хвърля Жерико върху купчина камъни и го наранява. Агонията продължава над година и той умира през 1824 г., ненавършил 35. Дьолакроа, който развива след него традицията на романтизма, пише: „Сред най-големите нещастия, които можеше да понесе изкуството на нашата епоха, трябва да се отнесе смъртта на удивителния Жерико.”

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Аз съм повлиял толкова зле на американската литература, повече отколкото всеки друг, за когото се сещам.”

Дашиъл Хамет, американски писател, роден на 27 май преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.