МАРИЯ ВЪЛЧАНОВА, Програма "Христо Ботев"

През последните близо 50 години името на проф. Пламен Джуров се утвърждава като емблема и запазена марка за висше художествено майсторство в извайването на музикалната тъкан чрез висока ерудиция, богата душевност, себеотдаденост на любимото изкуство – музиката, винаги търсещ нови пътища и неизследвани хоризонти, вдъхновен експериментатор и не на последно място общественик с активна позиция по наболелите теми на съвремието във всички сфери на битието: култура, изкуство, социални отношения.

Роден през 1949 г., Пламен Джуров има щастието да черпи знания и опит от такива творци на музикалната ни култура като Мара Балсамова по пиано, Константин Илиев – дирижиране и Марин Големинов – композиция. Още като студент става лауреат на националния конкурс "Светослав Обретенов" и председател на Кабинета на младия композитор при СБК. От 1976 г. в продължение на шест години е начело на Плевенската филхармония, като осъществява премиери за България на редица творби на съвременни чуждестранни автори, както и премиери на български композитори. Работи и с цяла плеяда изявени наши и чужди инструменталисти. В този период се изявява и като просветител, организирайки множество образователни концерти за детската и младежка аудитория, голяма част от които са обединени във филмова поредица от 24 епизода "Музика, време, личности", излъчена по Националната телевизия.

През 1982 г. проф. Пламен Джуров се установява за постоянно в София, работейки като заместник, а след това и генерален директор в Държавно обединение "Музика" и секретар на СБК, но административните задължения не възпрепятстват творческия му подем. Това е времето, когато той създава голяма част от известните днес свои произведения в камерната музика и симфоничния жанр: Симфония (1976 – негова дипломна работа); Кончерто гросо за струнни, ударни и пиано (1977); Музика за глас, виолончело и ударни (1978); Партита за струнни (1981); Концерт за струнни и 4 балади за флейта, виола, арфа и чембало (1984); "Песни без думи" (1989); Партита за виолончело (1991); а сред крупните форми за голям състав се отличават –"Елегия" (1980); "Токата" (1982); "Фантазия" (1985); Концерт за алт саксофон (2001).

Най-голям дял в творческата биография на проф. Пламен Джуров заема диригентската му практика. Между 1982 и 1988 гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония. Венец на неговото дело в диригентското изкуство е работата му като главен диригент на камерен ансамбъл "Софийски солисти" в продължение на 35 години от 1988 г. С този състав проф. Пламен Джуров осъществява стотици концерти в страната и в над 30 държави по целия свят, реализира и също толкова записи за български и чуждестранни компании, а репертоара включва образци от барока до съвременността.

---

В две поредни издания на предаването "Студио музика" на 7 и 14 май от 19.30 ч. отдаваме внимание и почит към личността и изкуството на проф. Пламен Джуров, който през 2024 г. отбелязва своята 75-а годишнина. Наред с увлекателния му разказ като гост в студиото, в предаването звучи и негова музика, както и шедьоври на епохите от барока до днес.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.