"В София се освобождава терен - благодарение на задкулисна далавера. И ние боязливо предлагаме на мястото на Царските конюшни да се построи специализиран концертен комплекс." Това каза в интервю за в. "Сега" диригентът и композитор проф. Пламен Джуров. Той обяснява идеята на радио "Класик FM", което пусна подписка на спорния терен на бул. "Дондуков" да се вдигне нова зала.

Проблемът е, че никой от авторите и поддръжниците на идеята не казва в прав текст, че това означава да се сринат старинните постройки на бившите Царски конюшни, по-късно Царски гараж. Те са групов паметник на културата и идеята е да се запазят, а не да се унищожат. Точно затова стана скандалът с продажбата им - продадени са на безценица и на тяхно място е било планирано да се строи нова сграда. 

Преди близо два месеца се разбра, че имотът е разделен на три части, за да се намали продажната стойност на всяка от тях. Причината е, че продажбата на държавен имот за над 500 хил. лв. става с решение на Министерския съвет. Така общо 7.5 дка идеални части са изтъргувани за 658 870 лв. на "Евротранс билд", а собственикът му Янко Иванов обяви намерението си да строи. Вече има 4 дела в съда, по които се иска инщожност на сделките. 

Пламен Джуров обясни и трагичното положение с музикалните зали:

"Привидно в София има изобилие от зали, но всички те са ведомствени и нямат условия и режим на концертни. За да бъде концертна, залата трябва да отговаря на конкретни условия като интериор, инструментариум и акустика, както и режим на ползване. Нивото на културната инфраструктура определя и влияе на културното ниво на всеки град. Не случайно ние, музикантите, си позволяваме по-остри думи. Всякакви възвишени приказки за международно културно сътрудничество, за световния ни принос звучат комично, ако ги няма условията за него.

Съзнавам, че реакцията ни може да изглежда наивна, ненавременна и донкихотовска. Никой от нас не си прави илюзията, че това ще стане след година, след две. Но мечтаем българският парламент, правителство, община да приемат идеята... Така е станало през 1923 г. - още тогава в българския парламент се обсъжда идеята за бъдещата зала "България" и Софийската опера. Реализацията на залата тръгва едва през 1932 г., тоест след девет години, а на Софийската опера още по-късно, но е имало стабилна и ясна перспектива. Нямам гаранции за подобно отношение, но имам надежди.

Диригентът разказа, че бил разочарован от акустиката на голямата зала в концертно-конгресния център във Варна. Заради лошо задание акустикът на Гевандхаус оркестър не се справил добре. 

"Повърхностното налагане на "мултифункционалност" в строителството, мисленето с най-общи понятие за култура и музика снижават критериите ни в разбирането за специфика на всеки вид и жанр сценично изкуство", казва диригентът. Той посочва, че с добра акустика са залите в Сливен, Добрич и Русе. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Хората не са се научили да се уважават един друг, затова не уважават и живота.“

Хайнрих Ман, германски писател, роден на 27 март преди 152 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията