ЖАН КОКТО

Превод: Огнян Стамболиев

Бавно, като се опира на всеки предмет по сцената се движи тромава, умираща жена – пъстра купчина от източни тъкани, разрошена светла грива, горящи очи на стара лъвица – и накрая замира с разпрострени ръце. Такава запомнихме Сара Бернар (1844- 1923). Не успяхме да я видим като млад трубадур, и само портретите на Клерен ни я показват в костюма на Пиеро. Сварихме я на върха на славата. Гръм от овации я срещаше навсякъде, още преди да успее да произнесе и една дума. Нейните спектакли се посещаваха, както се посещава Венеция и тя, като дворецът Дарио, се навеждаше над гондолите с туристите.

Възхитителната фигура на послушна марионетка. Широкият торс е скрит зад мундира на Херцога на Райнщадт от „Орлето” на Едмон Ростан, или украсен с бисерните висулки на Федора от драмата на Викториен Сарду, а талията е опасана със завързан отпред шарф, чиито ресни стигат до върховете на ботушите или се влачат по шлейфа на роклята.

Налагаше й се през цялото време да се покланя – при всяка поява, в края на всяка сцена, на всяко действие. Нейната божествена игра разчупваше всички канони, тя играеше забравила всичко и всички!

За последен път успях да я видя в ролята на Гофолия от трагедията на Жан  Расин. Когато стигна до стиха:” Да попълня загуба непоправима!”, тя притискаше ръце до гърдите си, покланяше се и сякаш се извиняваше пред публиката, че все още се появява пред нея. А залата стана на крака и гръмко я аплодира.

Подобни спектакли са немислими днес…

Госпожа Сара Бернар принадлежеше към породата на родените актриси, за които неведнъж съм казвал, че не се нуждаят от театъра, че създава и играят роля в самия живот, че строят декор от нищо.

Невъзможността й изцяло да се превъплъти в своите героини възбужда Сара Бернар и я довежда до крайно напрежение. Тя е образец на този тип игра – до предела на възможното, и в живота, и на сцената. Целият свят бе завладян от нейния екстаз. Считаха я за туберкулозна, може би защото имаше навика често да поднася към устните си кърпичка, а в любовните сцени бузите й пламваха. Тя декламираше отмерено, малко силно, с треперещ глас. И изведнъж нарушаваше ритъма, забързваше, за да придаде на някой момент особен смисъл, още по- ярък и правеше това  напълно интуитивно.

Този, който не може да повярва, че има звезди от подобна величина, го съветвам да взема от Синематеката в Ню Йорк филма със Сара Бернар. В него, тя, шейсетгодишната актриса, изпълнява ролята на Маргьорит  Готие от „Дамата с камелиите” на Дюма- син. Спомних си сега за оня знаменит китайски актьор, който беше казал на тази възраст:”Едва сега узрях за ролите на младежи…”

Кой би изиграл по- добре от нея тази роля? Никой? 

Лентата свършва и ние се връщаме в днешния ден, като плувец изплувал на повърхността, след като там, на дъното, е срещнал огромен, гигантски октопод…

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...