Роденият в Ливърпул Саймън Ратъл навършва 70 години днес, 19 януари. Той посреща празника като главен диригент на Симфоничния оркестър на Баварското радио, наследявайки на този пост починалия Марис Янсонс.

Ратъл работи в Мюнхен, но продължава да живее в Берлин с третата си съпруга, чешкото мецосопрано Магдалена Кожена, от която има двама синове и 11-годишна дъщеря. Решението му да остане в столицата не е изненадващо, тъй като той ръководеше в продължение на 16 години един от най-авторитетните оркестри в света – Берлинската филхармония.

„Трите деца са израснали тук. Училището е тук. Уроците по музика и футболният клуб, приятелите и гората са тук. Това е всичко, което те познават“, казва Ратъл в интервю за британския вестник „Гардиън“.

Бащата на Саймън е бил джаз пианист в младежките си години, когато е учил в Оксфорд. В един момент обаче избира по-сигурното поприще на бизнеса и става вносител на стоки от Китай, включително евтини китайски цигулки.

„Първата ми цигулка беше точно такава. Спомням си и всички пластмасови цветя, модни стоки и смешни играчки, които той внасяше“, споделя Ратъл, който свири също така на пиано и ударни.

Майка му е имала магазин за грамофонни плочи и баща му е купувал по една плоча от нея всеки ден в продължение на година, докато тя не се поддаде на чара му. Ето защо домът в Ливърпул, където расте Саймън, е бил пълен с плочи.

Изключително музикален, той бързо завършва училище и на 16 години отива в Лондон, за да учи в Кралската музикална академия. През 1974 г. печели Международния конкурс за диригенти „Джон Плейър“ и е назначен за асистент-диригент на Симфоничния оркестър на Борнмът.

„Скоро разбрах, че това е много странна професия. Интересна, вълнуваща, завладяваща, но и самотна, депресираща... всички тези неща“, признава Ратъл.

Той решава да учи английска литература в Оксфорд и се опитва да разбере дали може да живее без музиката да му е професия. Симфоничният оркестър на Бирмингам решава тази дилема, като му предлага позицията на музикален директор – пост, който той заема от 1980 до 1998 г. и който го оформя като диригент.

Някъде в този период родителите му отправят странна молба към негов много добър приятел „Искаме да помолиш Саймън да си подстриже косата“. Именно косата, която го прави толкова разпознаваем и която побелява сравнително рано и наподобява перука.

„Майка ми искаше да имам права коса. Смяташе, че това е респектиращо. Всяка сутрин ме изпращаше на училище със сресана коса, която сплескваше с вода. Разбира се, след минути тя се връщаше към нормалното си състояние“, разказва Ратъл, който през 2002 г. добива световна популярност, ставайки първият британец, оглавил Берлинската филхармония.

През 16-те години на този пост той модернизира консервативната институция, като значително разширява репертоара й – не само чрез нова музика (40 световни премиери), но и чрез връщане към барокови произведения, които много симфонични оркестри оставят на специализираните ансамбли за старинна музика.

През мандата на Ратъл Берлинската филхармония реагира бързо на залеза на звукозаписната индустрия и дава началото на една от първите стрийминг услуги в класическата музика – Digital Concert Hall.

По време на един от прощалните му концерти в Берлин част от музикантите си слагат перуки, които имитират характерните му бели къдрици.

След това Ратъл се завръща в родината си, за да стане музикален директор на Лондонския симфоничен оркестър. Диригентът е ярък противник на Брекзит, а и плановете за построяване на нова сграда на оркестъра се забавят. Всичко това, в комбинация с желанието му да е по-близо до семейството си, го карат от есента на 2023 г. да приеме поста главен диригент на Симфоничния оркестър на Баварското радио.

В интервю за радио Би Би Си преди почти 50 години Ратъл сравнява ролята на диригента с тази на човека, който винаги поръчва за всички в китайски ресторант. В същото време обаче диригентът не може да бъде и прекалено демократичен. 

„През последните 30 години оркестрите се подобриха изумително. Сега има много виртуозни оркестри, но малко от тях могат да бъдат поетични. В Мюнхен съм щастлив, защото има чудесна симбиоза между диригент и оркестър“, обобщава Саймън Ратъл пред „Гардиън“.

 

Източник: Васил Богданов, БТА

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.