ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Иван Филев (роден на 22 юни 1941 г., под знака на Рака, в Казанлък) започва кариерата си в един от големите музикални центрове в България – Русе, като русенски зет, едновременно със своя състудент от Консерваторията в София Веселин Байчев. Роден музикант, той е сред най-талантливите ученици на незабравимия Константин Илиев, оставил цяла школа след себе си. Успоредно с оперното и симфоничното дирижиране Филев завършва и композиция при Марин Големинов и Александър Райчев. Като композитор оставя интересни опуси за симфоничен и струнен оркестър, както и камерни творби, но като диригент има по-успешна кариера.
Първата му самостоятелна работа е възстановената постановка на „Тоска“, реализирана за първи път от режисьора Михаил Хаджимишев, а в този спектакъл – от доц. Трифонов. Очевидно Пучини е „негов автор“. Филев усеща този тип драматургия. Известно е, че Пучини е доста труден за диригентите. Работата му с оркестъра е на завидно равнище, докато в по-малка степен работи със солистите: Мария Венцеславова (Тоска), Николай Здравков (Каварадоси), Кирил Кръстев и Анастас Анастасов (барон Скарпия). Те познават отлично ролите си от други постановки и това предопределя успеха на спектакъла.
Към следващата Пучиниева партитура – „Бохеми“ (1974), Иван Филев подхожда с голяма амбиция и полага усилия, за да изгради стройна и пълноценна постановка, в която изгряват няколко млади и даровити солисти: Роза Митова (Мими), а след нея и великолепната Стефка Евстатиева, както и гласовитите Марин Илиев (Рудолф) и Иван Добрев (Марсел).
Преди това Филев прави силен балетен дебют с адаптация по сюитата на Едвард Григ „Пер Гинт“ (постановка на Витаутас Гривицкас от Вилнюс, 1973). Тук бих казал, че оркестровата партия е изградена впечатляващо и майсторски от неособено качествения по онова време оперен оркестър, който под палката на Филев прозвучава като първокласен симфоничен състав.
Тази линия той продължава и със следващата си прецизно изработена балетна постановка, включваща „Чиракът магьосник“ (Пол Дюка), „Любовна магия“ (Мануел де Файя) и „Болеро“ (Равел) от 1974 г. Поема и дирижирането на повечето балетни спектакли: „Жизел“ от Адам, както и серия от миниатюри по музика на съвременни български автори (М. Големинов, Ив. Маринов, Кр. Кюркчийски).
Дирижира също и комичните опери „Севилският бръснар“ от Росини, „Тайният брак“ от Чимароза и „Така правят всички“ от Моцарт. Тези постановки имат отлично солистично покритие и са изработени прецизно в музикално отношение, въпреки някои неоправдани купюри (съкращения).
Може да се съжалява, че през повече от десетгодишния си престой в Русе Иван Филев не посяга втори път към „Гения от Залцбург“, макар че Моцарт определено е „негов автор“. Всъщност, за разлика от своя колега Веселин Байчев, който е силен в класическия, типично оперен репертоар, Филев има пиетет към симфоничните класици и съвременните автори от ХХ век.
Силно постижение на Иван Филев от русенския му период е работата му върху трудната и мащабна опера „Семьон Котко“ от Сергей Прокофиев през 1977 г. (реж. Аврам Георгиев). Този вълнуващ спектакъл пожънва успех на оперните фестивали в Стара Загора и София. За десет години Иван Филев осъществява около 15 самостоятелни постановки и дирижира значителен брой спектакли и концерти. Той е много прецизен и взискателен към музикантите, с които работи.
През 1983 г. става главен диригент на Варненската опера. Там кариерата му е още по-успешна. Натрупал вече солиден опит и умения и овладял трудната и деликатна работа с певците, той създава поредица от много ярки спектакли. Достига творческата си зрялост. Част от тях успявам да видя и чуя на живо или на запис: „Кармен“, „Макбет“, „Риголето“, „Трубадур“, „Дон Карлос“.
След седем успешни години във Варна, през 1990 г. Иван Филев заминава за Националната опера в Кайро, където работи успешно като постоянен диригент до пенсионирането си.




