КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

Суперзвездата на пианото Мария Жоао Пиреш ще свири за първи път със Софийската филахрмония. След Марта Аргерич, Иво Погорелич и сестри Лабек, Мария Жоао Пиреш е следващият голям пианист, който се доверява на професионализма на Софийската филхармония и се включва в сезона на националния оркестър.

На 19 юни от 19 ч. в зала „България ще звучат Концерт за пиано и оркестър №27 и Симфония №25 от Моцарт.

Час и половина преди началото на концерта в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици" маестро Тодоров ще представи пред публика своята първа книга „Полъх от ангели".

Известна със своя перфекционизъм, божествен звук и фино и дълбоко вникване в същността на музиката, която изпълнява, Мария Жоао Пиреш повече от половин век е сред топ имената на класическата музика.

„Не предлагам интерпретация на творбата, опитвам се да я изследвам, да я наблюдавам, на нейно пълно разположение съм. Оставайки неутрална, предавам на слушателя и на себе си написаното от композитора" - казва пианистката - крехка чаровна жена от не най-„класическата" музикална страна, която успя да се превърне в един от водещите изпълнители на нашето време.

Слушателите са поразени преди всичко от нейната необикновена творческа харизма, късата „момчешка" прическа и малки, по стандартите на пианистите пръсти, които извличат магически звуци от пианото. Дори патриархът на португалското кино Мануел Оливейра, който снима Мария в два негови филма от 90-те - Божествена комедия (1991) и Писмото (1999), обръща внимание на нейния изумителен артистичен облик.

Най-малката от четири дъщери на обикновено семейство от Лисабон, Мария започва да свири на пиано на тригодишна възраст. На 5 изнася първия си концерт, на 7 свири с оркестър, а на 9 печели голямата национална награда за млади музиканти. След като завършва Лисабонската консерватория, Мария получава стипендия от Гюлбенкян, армено-турски петролен магнат, който се установява в Португалия, и продължава обучението си в чужбина - в Мюнхен и Хановер.

Световната слава идва за нея през 1970 г., когато 26-годишната пианистка печели в Брюксел Международния конкурс на Бетовен. От този момент нататък тя започва активно да изнася концерти на най-добрите сцени на Европа, Азия, Африка и Америка. Тя е не просто желан, а мечтан гост на големите оркестри и музикални фестивали.

Блестящата кариера на пианистка е прекъсната през 2005 г. от сърдечен удар, след което тя заминава за Бразилия за дълги години, където води уединен живот. Но още преди това, през 1999 г., Пиреш създава в родината си, в селската пустош в северната част на страната, международния културен център Белгаиш, където обучава млади музиканти от цял свят, провежда майсторски класове, беседи и съвместни представления с тях. Тя се завръща след дългото отстъпление и продължава да работи там и до днес. И не само на пианото, но и в къщата, в кухнята и в градината.

Днес Мария Жоао Пиреш изнася концерти изключително рядко, а да я чуеш на живо е истинско щастие. Но тя продължава усилено да записва дискове – основно с музика на любимите й Моцарт, Шуберт, Шопен и Шуман. Много от тези записи са спечелили престижни музикални награди.

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина