„Доста време преди да започна да работя върху танцовата драма „Нестинарка", се рових в нашата художествена литература, за да намеря сюжет за опера. На оперен сюжет не попаднах. Но търсенията ми не останаха напразни. Когато прочетох разказа на Константин Петканов „Нестинарка“, нещо стихийно и неудържимо бликна в мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята придобиваше яснота и внушителност, а драматичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагични акценти на нестинарското хоро.“

Тези спомени на Марин Големинов отвеждат към предисторията за наричаните от някои “най-българско” музикално произведение - танцовата драма “Нестинарка”. Представена за първи път на 4 януари 1942 г., танцовата драма според отзивите в пресата се превръща в триумф на българската култура и предизвиква възторг у публиката. Художници на декорите и костюмите на тази и няколкото следващи постановки са Никола и Нева Тузсузови, а хореографията на Мария Димова и до днес се счита за едно от съществените постижения на националната ни танцова форма. 

През 1968 година „Нестинарка“ става причина за творческа среща (наречена от проф. Розалия Бикс „лъвска“) между композитора Марин Големинов и художника Цанко Лавренов. С премиера на 17 ноември 1968 г., под диригентската палка на самия композитор, тя по символичен начин отбелязва 40-годишнината от първото балетно представление в България („Копелия“от Лео Делиб). Цанко Лавренов изработва проекти за декори на постановката, голяма част от които грижливо се съхраняват в архива на едноименната фондация - именно те ще бъдат представени в рамките на изложбата „Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов“. 

Публиката ще има възможност да надникне зад завесата на една по-малко позната част от творчеството на Цанко Лавренов, част от което ще бъде представено пред публика за първи път. Изложбата ще предложи на посетителите да преминат през бързи скици с моливи, да разглеждат размислите на художника върху различни композиционни решения и да ги сравнят  със завършените маслени произведения, послужили за изработване декорите на постановката от 1968 година. 

Обогатена с музиката на Марин Големинов и подкрепена с богата информационна част, изложбата обещава едно мултимедийно изживяване, посветено на срещата между музиката, изобразителното изкуство и танца. 

Организаторите на изложбата са убедени, че 80 години след премиерата си, спектакълът „Нестинарка“ не спира да предизвиква интерес, възкръсвайки като феникс из пепелището на нестинарската жарава - каквато асоциация неведнъж прави самият композитор Марин Големинов. 

Откриване: 18:30 часа, 24 ноември 2022 г.

Изложбата ще продължи до 1 декември 2022 г.

Галерия „Контраст“

София, ул. „Цар Самуил“ 49 

 

Екип на изложбата: Елисавета Станчева - куратор, Лаврен Петров - организатор, Лилия Големинова - консултант музикално съдържание, глас зад кадър, Любен Ковачев - звукорежисьор,  Емил Данаилов - фотограф, Нигрита Дейвис и Филип Дейвис - превод на английски език, Антония Серафимова - асистент проучване, студио Depikkt - дизайн, Радослав Нейчев - редене и окачване на изложбата, Зорница Василева - логистика. Рамки: ателие  „Арковна“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Всичко е важно в нашия живот, но мисля, че най-важни все пак са децата. Най-важно е бъдещето, а бъдещето са именно днешните деца.“

Леда Милева, българска поетеса и преводач, родена на 5 февруари преди 103 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

В студената пролет на 1944 г., или за филма „Майор Томпсън – един (не)нужен герой“

 

В документалния си филм режисьорът Жезко Давидов разказва за живота и смъртта на британския офицер, загинал в България през 1944 г.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора