След тежко боледуване на 58 години почина Катерина Тупарова – една от големите звезди на Националния музикален театър, съобщиха от трупата.

Националният музикален театър загуби един ярък музикален и артистичен талант, казват колегите й от оперетата.

КАТЕРИНА ТУПАРОВА е родена в Ракитово. Завършва Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ – Пловдив ,а след това и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, в класа по класическо пеене при проф. Елена Киселова и актьорско майсторство при проф. Павел Герджиков. 

На сцената на Националния музикален театър дебютира в ролята на Луиза, в мюзикъла „Фантазьори“ на режисьора проф. Гриша Островски, още докато е студентка в трети курс. В репертоара си има над 70 роли, сред които множество централни субретни роли - Щаси от „Царицата на чардаша“, Янка от „Българи от старо време“,  Адела от „Прилепът“. Незабравими остават и творческите й превъплащения в култовите мюзикъли – „Котки“, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“ и  „Фантомът на операта“ от Е.Л.Уебър и много други, разказват от театъра.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Четенето е като дишането. Ако ми го отнемете, първо се изнервям, а след това прибягвам към насилие.“

Робърт Джордан, американски писател, роден на 17 октомври преди 78 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина