На 30 април, вторник от 18:00 ч. в столичната галерия "Васка Емануилова" ще бъде отрита изложбата: „Ре/-Еволюция на жените. Смяна на ролите". Тя включва 22 произведения на български художници от фондовете на Софийска градска художествена галерия, сред които Анета Дръгушану, Боряна Росса и Олег Мавроматти, Васка Емануилова, Мариела Гемишева, Севда Шкутова и други и обхваща широк времеви диапазон.

Селекцията представя употребата на „женския образ“ в българското изкуство от втората половина на ХХ в. до наши дни и подчертава нетипичните роли, като например идеологическата употреба в изкуството след 1950 г. Същевременно представя жената като творец и илюстрира обръщането на традиционните позиции художник (мъж) – модел (жена). 

В българското изкуство женският образ като символ на траура, съпротивата, устойчивостта активно присъства преди Втората световна война. Фигурата на скърбящата майка е една от най-разпространените метафори на рефлексията върху световните революции и тяхната човешка цена. Повечето автори от Дружеството на новите художници, към които спада и Васка Емануилова, работят с този аспект на женската фигура в своето, вече натоварено с нова социална мисия творчество. През първите десетилетия на социализма (1950 – 1960) синтезът между народната традиция и влиянието на Парижката школа се изразява в един политически верифициран език, който извлича темите и сюжетите си от класиката и християнската традиция. „Майката“ става емблема за паметта и травматичните исторически събития, но и за новата социална роля на жената, която ѝ възлага нови, дотогава присъщи на мъжете функции. 

Като резултат от активната работа с биографията на Васка Емануилова изложбата представя социалистическата жена като активен участник в социално-политическите процеси от втората половина на ХХ в. и се фокусира върху работата на художниците или художничките с женския образ в неговия антиеротичен и антиестетизиращ аспект. Васка Емануилова работи почти изключително с жени модели и повечето й творби са посветени на един отделен от контекста на времето женски архетип (Овчарка, Пастирка, Почивка и други).

В изложбата нейният поглед е допълнен с примери на жени, равностойни участници в социалистическото изграждане, в произведенията на Стоян Венев, Вера Лукова, Стоян Сотиров и други автори от поколението й. 

Известна актуализация на темата е предложена с три съвременни позиции от фонда на СГХГ. Out of myself на Мариела Гемишева и Робот, революция, онанизъм! на Боряна Росса и Олег Мавроматти са емблематични примери за тази, широко застъпена в съвременното българско изкуство тема, която изложбата в галерия „Васка Емануилова“ не претендира да изчерпва. 

Куратори на изложбата са Галина Декова и Галина Димитрова, уредници на галерия „Васка Емануилова“.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина