Американският цигулар Джошуа Бел - носител на „Грами”, „Меркюри”, „Грамофон” и „Ехо класик”, се завръща на сцената на зала „България" на 14 октомври, съобщи пресцентърът на Софийската филхармония.
Заедно с ди,игента Найден Тодоров и националния оркестър той ще представи Концерт за цигулка №2 от Хенрик Виенявски. Програмата на вечерта включва и Симфоничен танц № 7 из „Седем симфонични танца” от Панчо Владигеров и Органовата симфония от Сен-Санс.
ДЖОШУА БЕЛ (56) е един от най-прославените съвременни цигулари, чиято кариера като солист, камерен музикант, студиен изпълнител, диригент и режисьор обхваща повече от тридесет години. Неговата любознателност и яснота на прозрението свидетелстват за вярата му в силата на музиката като обединяваща сила на културата.
Свирил е с всички известни световни оркестри на шест континента и продължава с ангажиментите си като солист и камерен изпълнител. От 2011 г. поема поста музикален директор на академията St Martin in the Fields, на мястото на сър Невил Маринър, който създава оркестъра през 1958 г. Многостранните интереси на Бел варират от изпълнения на знаков цигулков репертоар до записи на специално поръчани творби, сред които е и Концертът за цигулка на Никлъс Моу, за който получава „Грами”. Осъществил е премиерните изпълнения на произведеният от Джон Кориляно, Едгар Майер, Джей Грийнбърг и Бехзад Ранджбаран, непрестанно търсейки по-широки възможности на репертоара и инструмента.
Партнирал си е с именити артисти, сред които Рене Флеминг, Чик Къриа, Реджина Спектър, Уинтън Марсалис, Крис Боти, Анушка Шанкар, Франки Морено, Джош Гробан, Стинг и много други, изтъквайки решаващата роля на музиката като ключов елемент в междукултурното общуване. През пролетта на 2019 г. сформира съвместно със своите дългогодишни приятели и музикални партньори – виолончелиста Стивън Исърлис и пианиста Джереми Денк – трио, с което провежда турне в десет американски града.
Бел активно и живо се интересува от филмова музика – през 2018-19 г. отбелязва 20-годишнината от излизането на „Червената цигулка” (1998). В саундтрака на този филм, който получава „Оскар” за най-добра оригинална филмова музика, участва и той като солист. През лятото на 2018 г., заедно с оркестър, представя на живо филма на различни фестивали, а през октомври същата година – в залата на Нюйоркската филхармония. Свири като солист и в саундтрака на редица други филми – от „Дами в лилаво” (2004 г.) до „Съпротива” (2008), като разкрива още по-разнообразни възможности на цигулката.
Участва като гостуваща звезда в програмата „Шоуто тази вечер” на Джони Карсън, има редовни участия и в сериала „Моцарт в джунглата”. Участва в шест епизода на предаването „На живо от Линкълн център”, както и в епизода „Джошуа Бел: Уестсайдска история в Сентръл Парк” от програмата „Велики изпълнени” на американската телевизионна компания PBS.
Като партньор на Embertone, компания за виртуални образци на музикални инструменти, Бел разработва „Виртуалната цигулка на Джошуа Бел” – мострена база, създадена специално за производители, инженери, изпълнители и композитори. Стремейки се да направи цигулката по-широко достъпна, Бел работи съвместно и със Sony по проекта „Джошуа Бел във виртуална реалност”. Софтуерът с изпълнението на изпълнителя с пианиста Сам Хейууд в пълен 360-градусов формат на виртуална реалност, се предлага на „Sony PlayStation 4 VR”.
Цигуларят е главен герой в публикация на „Вашингтон пост”, спечелила „Пулицър” през 2007 г., която разказва за неговото изпълнение инкогнито в една от станциите на метрото във Вашингтон и дава тласък на траен дебат за възприемането на изкуствата и техния контекст. Публикацията вдъхновява Кейти Стинсън да напише книгата за деца „Човекът с цигулката”, издадена през 2013 г. и сценария на едноименния анимационен филм с музика на Ан Дъдли (носителка на „Оскар” ), чиято премиера предстои. Следващата книга на Стинсън – „Да танцуваш с цигулката”, излиза през 2017 с илюстрации от Душан Петричич и осветлява конкурсна изява на 12-годишния Бел.
Свири на инструмент „Хуберман“ – Страдивариус, от 1713 г., с лък, изработен от френския майстор Франсоа Турт през 18-и век.
