Починанала е известната българската цигуларка проф. Стойка Миланова, съобщи БТА. На 5 август тя навърши 79 години. Смъртта й е настъпила тази сутрин, уточняват от агенцията.

СТОЙКА МИЛАНОВА е родена в Пловдив. Започва обучението си по цигулка още тригодишна при своя баща - цигуларя Трендафил Миланов. Завършва цигулка в консерваторията в Москва през 1969 г. като ученичка на Давид Ойстрах.

Концертира в Европа, Америка и Азия. От 1979 г. е преподавател по цигулка в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Тя води майсторски класове в Белгия, в Кралската академия в Лондон, в Московската консерватория и на други места.

Стойка Миланова има концертни турнета в Европа, САЩ, Южна. Америка, Япония, Хонгконг, Австралия, Нова Зеландия, Филипини. Тя се изявява съвместно с Давид Ойстрах, Йехуди Менухин, Хенрик Шеринг, Морис Жандрон, Раду Лупу и Людмил Ангелов. Изнася концерти и със сестра си - пианистката Дора Миланова.

 „Аз имах щастието да работя и концертирам в сътрудничество с най-великите музиканти на века: с Йехуди Менухин, с Хенрик Шеринг, който ме избра да изсвирим двойния концерт на Бах, когато гостуваше в София, а върхът на всичко беше дирижирането на Давид Ойстрах на концерта за цигулка от Брамс със Софийската филхармония в зала „България“. Тези мигове бяха незабравими за мене и мога да кажа, че дори само това би ми стигало за цял живот“,  споделя Стойка Миланова в интервю за БНР.

Миланова е носител на втора награда от конкурса "Кралица Елизабет" в Брюксел, Белгия (1967), на първа награда и медал от конкурса "Карл Флеш" в Лондон, Великобритания (1970), на наградата Гран при дьо диск "Шарл Крос" в Париж, Франция, за плочата "Концерт 1 и 2 от Сергей Прокофиев" (1973), на наградата за изкуство "Златният стрелец" в Рим, Италия, (1979) и др. Удостоена със званието "Народна артистка" през 1978 г.

  Следвайте ни и във Viber ТУК

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина