Днес ни напусна актьорът Стефан Стефанов, съобщи екипът на Сатиричен театър "Алеко Константинов" във фейсбук страницата си .  

Ето пълния текст на тъжната новина.

Стефан Стефанов е роден на 2 януари 1952 г. Завършва актьорско майсторство през 1976 г. при професор Гриша Островски.   

Първата му роля на сцената на държавния Сатиричен театър е на Сина в "Сако от велур" (1976 г.), а последната - на Андърсън в "Отделената глава" (2006 г.). 

От 1981 г. е щатен актьор в Сатиричния театър, на чиято сцена изиграва забележителни роли: Тахо - в "Кошници", Каблешков - в "Пиянството на един народ", Меркуцио - в "Ромео и Жулиета" и др. 

Носител на множество национални театрални и филмови награди. 

Поклонението ще се състои на 11 май (неделя) от 14.30 ч. в Храм "Свето Преображение Господне" в квартал "Лозенец".

Екипът на Сатиричен театър "Алеко Константинов" изказва най-искрените си съболезнования на семейството и близките му!

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина