Актрисата Мая Драгоманска е починала на 78 години, съобщиха от Съюза на артистите в България (САБ)

„Мая Драгоманска беше сред ярките имена на българския театър и кино. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Любомир Кабакчиев. Творческият й път преминава през сцените на Драматичен театър – Пловдив, театър „София“ и Малък градски театър „Зад канала“, където създава десетки ярки и запомнящи се образи от класическата и съвременната драматургия под режисурата на едни от най-авторитетните театрални режисьори Вили Цанков, Леон Даниел, Панталей Пантелеев, Любен Гройс, Стоян Камбарев, Иван Добчев, Галин Стоев, Мариус Куркински. Със своя талант, артистична култура и неподражаемо актьорско присъствие тя остави трайна следа и в българското кино и телевизия“, посочват от САБ.

МАЯ ДРАГОМАНСКА е родена на 19 април 1948 г. в Перник. Любовта й към театъра я отвежда във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ), където завършва актьорско майсторство през 1970 г.

Сред най-запомнящите се роли от този период са Рита Осянина в „А утрините тук са тихи“ по Борис Василиев, Хатия в „Аз виждам слънцето“ по Нодар Думбадзе, Алисън в „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн и Селимена в „Мизантроп“ от Молиер. Тези роли разкриват широкия й творчески диапазон и умението й да изгражда убедителни драматични образи.

През 1975 г. Мая Драгоманска става част от трупата на Театър „София“, където работи до 1989 г. Именно този период е сред най-плодотворните в нейната кариера. На сцената на театъра тя създава редица запомнящи се образи, сред които Хермиона в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Наташа в „Три сестри“ от Антон Чехов и К. Хаджиева в „Танго“ от Антон Страшимиров. Работата й в Театър „София“ я утвърждава като една от водещите драматични актриси на своето поколение.

От 1990 г. Драгоманска продължава творческия си път в Малък градски театър „Зад канала“, където участва в редица постановки и затвърждава авторитета си със своята сценична култура, професионализъм и дълбочина на актьорското изпълнение. През годините работи с едни от най-изявените български театрални режисьори, сред които Любен Гройс, Леон Даниел, Вили Цанков и Иван Добчев.

Успоредно с театралната си дейност Мая Драгоманска развива и успешна филмова кариера. Още като студентка започва участия в киното, а през следващите десетилетия се снима в редица български игрални филми. Сред тях са „Петорка от „Моби Дик““, „Необходимият грешник“, „Милост за живите“ и „Птици и хрътки“. Макар екранните ѝ роли да са значими, театърът остава нейното най-силно творческо призвание.

През цялата си кариера Мая Драгоманска се отличава със силно сценично присъствие, психологическа прецизност и способност да пресъздава сложни човешки характери. Нейното творчество обхваща както класически, така и съвременни драматургични произведения, а богатата й сценична практика я нарежда сред значимите имена на българския театър от втората половина на ХХ век. Със своя талант, професионализъм и отдаденост към сцената тя оставя траен принос в развитието на българското театрално и филмово изкуство.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години."

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина