Актрисата Мая Драгоманска е починала на 78 години, съобщиха от Съюза на артистите в България (САБ)
„Мая Драгоманска беше сред ярките имена на българския театър и кино. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Любомир Кабакчиев. Творческият й път преминава през сцените на Драматичен театър – Пловдив, театър „София“ и Малък градски театър „Зад канала“, където създава десетки ярки и запомнящи се образи от класическата и съвременната драматургия под режисурата на едни от най-авторитетните театрални режисьори Вили Цанков, Леон Даниел, Панталей Пантелеев, Любен Гройс, Стоян Камбарев, Иван Добчев, Галин Стоев, Мариус Куркински. Със своя талант, артистична култура и неподражаемо актьорско присъствие тя остави трайна следа и в българското кино и телевизия“, посочват от САБ.
МАЯ ДРАГОМАНСКА е родена на 19 април 1948 г. в Перник. Любовта й към театъра я отвежда във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ), където завършва актьорско майсторство през 1970 г.
Сред най-запомнящите се роли от този период са Рита Осянина в „А утрините тук са тихи“ по Борис Василиев, Хатия в „Аз виждам слънцето“ по Нодар Думбадзе, Алисън в „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн и Селимена в „Мизантроп“ от Молиер. Тези роли разкриват широкия й творчески диапазон и умението й да изгражда убедителни драматични образи.
През 1975 г. Мая Драгоманска става част от трупата на Театър „София“, където работи до 1989 г. Именно този период е сред най-плодотворните в нейната кариера. На сцената на театъра тя създава редица запомнящи се образи, сред които Хермиона в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Наташа в „Три сестри“ от Антон Чехов и К. Хаджиева в „Танго“ от Антон Страшимиров. Работата й в Театър „София“ я утвърждава като една от водещите драматични актриси на своето поколение.
От 1990 г. Драгоманска продължава творческия си път в Малък градски театър „Зад канала“, където участва в редица постановки и затвърждава авторитета си със своята сценична култура, професионализъм и дълбочина на актьорското изпълнение. През годините работи с едни от най-изявените български театрални режисьори, сред които Любен Гройс, Леон Даниел, Вили Цанков и Иван Добчев.
Успоредно с театралната си дейност Мая Драгоманска развива и успешна филмова кариера. Още като студентка започва участия в киното, а през следващите десетилетия се снима в редица български игрални филми. Сред тях са „Петорка от „Моби Дик““, „Необходимият грешник“, „Милост за живите“ и „Птици и хрътки“. Макар екранните ѝ роли да са значими, театърът остава нейното най-силно творческо призвание.
През цялата си кариера Мая Драгоманска се отличава със силно сценично присъствие, психологическа прецизност и способност да пресъздава сложни човешки характери. Нейното творчество обхваща както класически, така и съвременни драматургични произведения, а богатата й сценична практика я нарежда сред значимите имена на българския театър от втората половина на ХХ век. Със своя талант, професионализъм и отдаденост към сцената тя оставя траен принос в развитието на българското театрално и филмово изкуство.
