КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

Виртуозният пианист Андрей Гаврилов ще бъде специален гост на Софийската филхармония в есенния полусезон 2020/2021. На 10 септември от 19 ч. под диригентството на италианеца Андреа Витело той ще представи едно от най-красивите произведения на Моцарт - Концерт за пиано и оркестър № 20. Във втората част на концерта ще звучат произведения на Нино Рота и Енио Мориконе. 

Кариерата на Гаврилов започва през 1974 Г., когато печели триумфално конкурса „Чайковски“ и през същата година на Залцбургския музикален фестивал замества изключителния Святослав Рихтер в концертите заради негово заболяване. Четири години по-късно той прави и първото си турне с Берлинската филхармония. През декември 1979 г, докато се подготвя отново за турне с Караян, съветските власти не му разрешават да напусне страната. Гаврилов успява да избяга на Запад през 1985 година, а по-късно създава прецедент: молбата му за право на свободно движение е одобрена лично от Маргарет Тачър и Mихаил Горбачов. Днес той живее във Великобритания, Германия и Швейцария. Гаврилов прави шеметна кариера по света: работи с изключителни диригенти като Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Сейджи Озава и изнася концерти с най-престижните световни оркестри. За него Ню Йорк Тайлс пише: "Андрей Гаврилов изглежда е един от малцината, призвани да открият "обетованата земя". Той не свири на пиано, той твори музика".

Андреа Витело идва за първи път в България през 2018 като основател и артистичен директор на “European Union Conducting Competition” (Конкурс за оркестрови диригенти на Европейския Съюз). Конкурсът е организиран от Classics Management Будапеща, съвместно с Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” гр. София и Симфонично-оперетно дружество “М-ро Г. Атанасов” гр. Пазарджик, и е отворен за участие към всички диригенти без ограничения за възраст и националност, а освен материалната награда, победителите в конкурса получават възможност за изява с избрани оркестри от Германия, Италия, Франция, България и Унгария.

Маестро Витело печели международно признание благодарение на компактдиска “Octets”, осъществен съвместно с ансамбълa „Солисти дела Скала“ и издаден от Warner Classics. Проектът е приветстван с възторг от критиката и е отразен с коментар като: „внушително изпълнение“ (Корриере дела Сера), „най-високи стандарти на интонация“ и „удивително лирично и детайлно“ (Реми Франк, Pizzicato). Част от световните сцени, приветствали негови изяви са Карнеги Хол в Ню Йорк, Сеул Арт Център, Театро Петруцели в Бари, Зала Верди в Милано и много други.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина