КРИСТИНЕ ЛЕНЕН, DW

Икона на Ваймарската република, холивудска звезда, бежанка, хуманистка, но и жена, която много добре знае кога трябва да слезе от голямата сцена. На 6 май се навършиха 30 години от смъртта на голямата Марлене Дитрих. Ето какво можем да научим от нея:

1. Обичай когото искаш

Марлене Дитрих е имала любовни афери и с мъже, и с жени. И никога не го е крила. Нейната бисексуалност изглежда нито я е притеснявала, нито е предизвиквала бурни обществени дискусии. Когато няколко години преди смъртта й режисьорът и актьор от австрийско-швейцарски произход Максимилиан Шел я попитал за секса с жени, тя отговорила лаконично: "Ах, знаете ли, при мъж и жена мъжът ляга върху жената и нещата се случват, нали така? Същото е и с две жени."

Марлене Дитрих беше жена, която обичаше открито и съвсем естествено и двата пола - нещо, което и до днес не е нещо естествено. Но също и асексуалните връзки не са й били чужди: Марлене Дитрих е била влюбена в американския писател Ърнест Хемингуей, който споделял чувствата й. Те обаче си останали само на лист хартия - в писмата, които си пишели.

2. Правилата са, за да бъдат нарушавани

Неслучайно тя е смятана за модна икона: Марлене Дитрих се появява в обществото с облекла, които са смятани за чисто "мъжки". Така например в първия си холивудски филм ("Мароко", 1930) тя носи смокинг и целува друга жена. И двете неща никога преди това не са виждани на големия екран: жена в смокинг, и жена да целува жена. Има и много нейни снимки, на които тя е с панталон и вратовръзка. А един чисто мъжки аксесоар дори я превръща в желан сексуален обект: на една от най-известните си снимки Дитрих е с жартиери и носи цилиндър - в сцена от германския филм от 1930 "Синият ангел", с който тя става известна.

Тя се чувства еднакво добре и в двата модни свята и често се облича в костюми с панталон. В някои модни лексикони той дори фигурира под името "Панталон Марлене". Същевременно не престава да носи и рокли и да се гримира.

3. Наблюдавай политиката, бъди на страната на демокрацията

За разлика от други свои колеги от времето на Ваймарската република (1918-1933) Марлене Дитрих е против пропагандата на националсоциалистите. През 1930 година тя приема поканата от Холивуд и заедно с любовника си Йозеф фон Щернберг, който е режисьор на филма "Синият ангел", заминава за Калифорния. Но тя продължава да поддържа контакт със съпруга си Рудолф Зибер, с когото остават женени чак до смъртта му. 

Докато германската режисьорка Лени Рифенщал снима пропагандни филми за националсоциалистите, по време на войната Марлене Дитрих е на страната на американците. През 1939 година тя се отказва от германското си гражданство и приема американското. След като приятелят ѝ Жан Габен постъпва във френската армия, Марлене обикаля Европа, за да пее пред американските войници. За тази своя подкрепа тя е удостоена с рицарско звание на френския чуждестранен легион, а в САЩ получава през 1947 ордена "Медалът на свободата" - най-високото отличие за цивилни граждани. Впрочем, същият орден получи и германската канцлерка Ангела Меркел - от президента Барак Обама.

В Германия, където немалко хора са я смятали дори за предателка, признанието закъснява: чак през 2002 година посмъртно Марлене Дитрих е обявена за почетна гражданка на Берлин.

4. Да знаеш кога е настъпил краят

Марлене Дитрих се пристрастява към алкохола и определени медикаменти. Края на живота си прекарва в Париж, където се оттегля от публичните събития. Но тя знае отлично кога трябва да го направи: след едно нараняване през 1975 Дитрих прекратява сценичната си дейност, а три години по-късно е и последното ѝ участие във филм. Тя дори отказва да бъде снимана в документалния филм "Марлене" на Максимилиан Шел, който не успява да я убеди да застане пред камерата. Имено пред него тя произнася известната си фраза "I've been photographed to death" - че е била снимана "до смърт". Особено във времето на селфитата, Инстаграм и ТикТок, когато млади хора сами публикуват свои снимки в интернет, за да бъдат оценявани от другите, отказът на Марлене Дитрих да застане пред камерата е равносилен на акт на съпротива. Както и това да знаеш кога трябва да слезеш от сцената.

5. Да останеш гражданин на света

Национализмът и патриотизмът са й чужди. Когато Максимилиан Шел я пита по време на снимките на документалния филм "Марлене" защо се е преместила в Париж, тя казва, че се чувства еднакво добре и в Париж, и в Ню Йорк, и че продължава много да пътува. "Имам чувства към хората, не към градовете", казва тя.

Но в същото време Марлене Дитрих не се чувства без родина. "Америка е истинският ми дом. Там ме приеха, когато пристигнах, там живее дъщеря ми, там е семейството ми."

Трийсет години след смъртта й тя продължава да бъде един вид образец и днес, в 21-ви век: тя е пример за успяла жена и гражданка на света, която преобръща представите за традиционната роля на половете и в кризисни времена застава твърдо на страната на хуманизма и демокрацията.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина