Кино "Одеон", фейсбук

"Тази сутрин си отиде големият Иван Черкелов (16 януари 1957 – 19 юли 2022) – един от най-талантливите, духовно целеустремени и безкомпромисни филмови хора! 

Роден е в Ловеч. Син е на д-р Виолета Мишева и на великия актьор Георги Черкелов. Завършил е кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1982 в класа на Георги Дюлгеров. Дипломната му работа е филмът „Балада“.

Някак нереално изглеждаше възрастта за този духовен човек с изглед на хипар. И все пак, както е верен на любовта си към рока, през всичките години от излизането на славния му дебют „Парчета любов”, Иван Черкелов изглеждаше непоклатимо консервативен и последователен в заниманията си с една тема в авторското си кино – хаоса в душата на човека. В „Парчета любов”, “Търкалящи се камъни”, “Стъклени топчета”, “Обърната елха” (заедно с Васил Живков), “Раци”, „Семейни реликви”, „Не влизай в пререкание с персонала на банята“ той се интересува от търсенето на Смисъла - и едро, и детайлно, и тревожно, и мъдро.

Взрян надълбоко в света наоколо, във филмите си Черкелов сякаш въплъщава тезата на Камю за живота като „нечовешка игра между абсурда, смъртта и надеждата, които си разменят реплики”. Автобиографичност/биографичност до степен на изповедност е един от най-ярките кинематографични кодове във филмите му. Той чегърта времето с антропологична прецизност и създава своя реалност – магична и вибрираща, която не можеш да сбъркаш с никоя друга. Уникалното кино на Черкелов е колкото монотонно, толкова и въздействащо. В него радостта не е често срещана, но пък е радост да го гледаш.

„Ако някой ми каже, че филмите ми са подобни един на друг, монотонни, говорят за едно и също, подобно на старата група Black Sabbath, бих казал, че тези филми, а и аз между тях, приличаме малко на църква на гробище. Тази църква не е като другите църкви – там няма сватби, няма кръщенета, няма празници, няма разнообразие. Поводът винаги е един и същ. Но не може и без такава църква.“

Дълбок поклон!"