Две книги, посветени на режисьора Иван Черкелов (1957 - 2022), ще бъдат представени на 9 декември, събота, в столичното филмотечно кино „Одеон“, съобщи издателство „Изток - Запад“.
Във фокуса на събитието са книгите „Иван Черкелов. Сценарии“ със съставител Ирина Черкелова и „Иван Черкелов. Портрети, разговори, рецензии, спомени“ със съставител Геновева Димитрова.
„Иван Черкелов се интересуваше от търсенето на Смисъла в безсмислието – и едро, и детайлно, и тревожно, и мъдро, и красиво. Уникалното кино но Черкелов е колкото монотонно, толкова и въздействащо. В него радостта не е често срещана, но пък е радост да го гледаш“, пише Геновева Димитрова.
Според Мариана Христова с „Не влизай в пререкание с персонала на банята“ Иван Черкелов затвърждава репутацията си на най-безкомпромисния автор от посттоталитарния период на българското кино.
„Полето с полюшващите се разцъфнали слънчогледи, изпълнило финалния кадър от край до край, се оказа неговото собствено сбогуване със зрителите, с приятелите, с всички, които обичаха него и киното му. Светлината, която винаги ще струи от този кадър, последен в цялото му творчество, носи надежда и умиротворение“, казва Ингеборг Братоева-Даракчиева.
„След поклонението се събрахме в дома на Иван, в дома, в който мина голяма част от младостта ни, от живота ни. Не знам защо наричахме домовете си не „у Иван“, „у Иглика“ или „у Роска“, а „на „Емил Марков“, „на „Парчевич“, „на „Борис“. Мисля, че той го въведе това“, разказва Иглика Трифонова. „Миналата година Иван забеляза чайка, която прелиташе пред балкона между десет и единайсет сутринта. И така цяла година току ми съобщаваше „Чайката мина“… Изобщо такива неща – чайката, клончето, птичето, съселът на тавана, боровата кора, обрасла с мъх, преминаващото влакче, се превръщаха в празнични събития. Понеже животът е харизан, подарък е, празник, радост трябва да има. Съзерцание. Музика. И благодарност“, спомня си Ирина Черкелова.
ИВАН ЧЕРКЕЛОВ е роден на 16 януари 1957 г. в Ловеч. Син е на д-р Виолета Мишева и на актьора Георги Черкелов. Завършва кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1982 г. Дебютира с филма „Балада“ и игралния кинофилм „Парчета любов“ (1988), който в анкетата на вестник „Култура“ през 1993 г. фигурира в десетката на най-добрите български филми за всички времена. Следват игралните филми „Търкалящи се камъни“ (1995), „Стъклени топчета“ (1999), „Раци“ (2009), „Семейни реликви“ (2015) и „Не влизай в пререкание с персонала на банята“ (2020), на които е сценарист и режисьор. Филмите му са излъчвани многократно по БНТ. Участвал е в кинофестивали в Германия, САЩ, Канада, Франция, Индия и България. Умира на 19 юли 2022
