ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

От едно смело, самоуверено и леко пълно дете тя се превръща в една от най-големите съвременни световни кинозвезди.

В сряда Кейт Уинслет навърши 47 години и съвсем не е загубила онзи свободен дух, който родителите ѝ отглеждат у нея от малка. Тя вече е печелила две награди "Еми", един "Оскар" и седем номинации за наградата на филмовата академия.

Уинслет е родена през 1975 г. в Рединг, Великобритания в семейство с ограничени финансови възможности, но въпреки това тя казва, че родителите ѝ винаги са обгрижвали и подкрепяли децата си.

Тя казва пред "Брут Америка", че е свободно, щастливо дете, което винаги влиза в студената морска вода през зимата преди всички останали, не живее в стрес и обича да похапва. Отдава това на майка си, която предпочита децата да се катерят по дърветата, отколкото да карат изпити.

Уинслет решава, че иска да е актриса от малка и често участва в театрални пиеси, но първоначално рядко е избирана за главни роли заради наднорменото й тегло по това време. Съучениците ѝ също ѝ се подиграват понякога. Тя обаче не оставя това да я спре и постепенно започват да я избират и за телевизионни и кино продукции.

През 1997 г. е избрана да играе Роуз - главната роля в култовия "Титаник" на Джеймс Камерън. Първоначално канадският режисьор си представя други актриси за ролята, а и Уинслет си мисли, че най-вероятно ще изберат някоя американска актриса.

"О, те ще изберат Уинона Райдър или Ума Търман, защо биха избрали мен?", казва тя. "Не можах да повярвам, когато я получих".

Това се оказва правилно решение за режисьора, след като филмът става изключително печеливш, а Уинслет се превръща в световна звезда, въпреки че тогава все още предпочита да участва в малки продукции и не се чувства готова за славата.

На снимачната площадка се запознава и с Леонардо ди Каприо, с когото остават близки приятели и до днес. "Свързани сме доживот", казва тя години по-късно пред "Гардиън".

През 2004 г. участва в друг култов филм - "Блясъкът на чистия ум" с Джим Кери, а четири години по-късно получава водещата роля в продукция за Холокоста, която ще сбъдне мечтата й за "Оскар" - "Четецът" на Стивън Долдри. "За мен беше фантазия. И когато се случи, беше сбъдната мечта", казва актрисата.

Сред последните ѝ роли е тази на полицайка в минисериала "Мер от Ийсттаун". Той постига огромен успех и спечелва на Уинслет втора награда "Еми". Актрисата получава високи оценки от критиката за това, че изиграва ролята си много реалистично и успява да предаде изтощението, скръбта и всички останали емоции, които изпитва една героиня, загубила сина си.

Уинслет по-късно казва, че й е било трудно да пресъздаде „тази мрачна тишина" и се е подготвяла за ролята повече, отколкото за която и да е друга. "Защото съм весел, зает, активен, прегръщащ човек. Това съм аз".

Едно от най-важните неща за актрисата е да играе многопластови, интересни героини с богата история. Тя държи също в тях да се припознават повече хора:

"Трябва да използваме гласа си от името на хора, които нямат такъв. Това има значение за мен сега по начини, които дори не са ми минавали през ума през 20-те ми години", казва още тя.

Днес тя е майка на три деца от трима различни съпрузи. Последният от тях е Едуард Ейбъл Смит или както Уинслет го определя, "супер привлекателен, свръхчовешки баща, който стои у дома".

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...