КАТЕРИНА ВАСИЛЕВА, "Свободна Европа"

За да изиграеш добре ролята на Робърт Опенхаймер - бащата на атомната бомба, трябва просто да мислиш за историята. Да влезеш в ума на човек, който не е сигурен дали изобретението му няма да предизвика пожар в атмосферата и да унищожи целия свят.

В това вярва актьорът Килиън Мърфи, който се захваща с нелеката задача да пресъздаде образа на Опенхаймер в едноименния филм на Кристофър Нолан. Лентата отбеляза голям успех със световни продажби над 174 млн. долара и 94% одобрение от кинокритиците в премиерния уикенд.

„[Опенхаймер] е знаел какво означава създаването на тази бомба, знаел е какво предстои, когато са я изпратили в Япония. Всичко, което се изисква да направиш като актьор, е да мислиш за това“, казва Мърфи в интервю за Би Би Си.

Ролята на Опенхаймер е вероятно най-значимата в неговия 20-годишен път в голямото кино.

 

Музика, право, кино

Килиън Мърфи е роден през 1976 г. в град Корк, Република Ирландия, в семейството на учителка и държавен служител. Като тийнейджър мечтата му е да се занимава с музика. Заедно с по-малкия си брат Мърфи участва в няколко музикални групи, сред които най-успешната е Sons of Mr. Green Genes (името е вдъхновено от песен на Франк Запа).

„Много актьори, с които общувам, са провалени или разочаровани музиканти“, казва Мърфи в свое интервю за токшоуто на Джими Кимъл. „Дълго време исках да се занимавам с това, но просто не се получи.“

Животът на бъдещия актьор обаче продължава да е свързан с изкуството - макар и Мърфи да записва право в университета в Корк. Именно в студентските години се разпалва страстта му към театъра и той започва да играе в пиеси, а скоро след това изцяло се посвещава на актьорството.

Големият пробив на Мърфи в киното идва през 2002 г., когато изиграва главната роля във филма на Дани Бойл „28 дни по-късно“.

 

Между Нолан и "Остри козирки"

През 2005 г. Мърфи за пръв път играе във филм на режисьора Кристофър Нолан - „Батман в началото“. Ирландецът отива на прослушване за главната роля, но вместо това получава тази на антагониста д-р Джонатан Крейн - Плашилото.

Нолан вижда голям потенциал в Мърфи и продължава да му дава второстепенни роли във филмите си през следващите години - „Черният рицар“, „Генезис“, „Дюнкерк“.

Същевременно Мърфи работи в продукции и на други режисьори. Сред най-забележителните му роли са тази на трансжена във филма „Закуска на Плутон“ и на войник от борбата за независимост на Ирландия в лентата „Вятърът, който поклаща ечемика“.

Успехите на Мърфи не са само на големия екран. През последните десет години той играе главната роля на Томи Шелби в популярния сериал „Остри козирки“ (Peaky Blinders). Сериалът разказва за криминална групировка, която се развива в Бирмингам, Англия, между двете световни войни.

 

Унищожителят на светове

Когато Нолан предлага на Мърфи да влезе в ролята на Опенхаймер, актьорът е силно изненадан. Мърфи и преди е играл физик - във филма „Проектът Съншайн“ на Дани Бойл от 2007 г.

„Това, което най-много ме заинтригува [в хората на науката], беше начинът, по който цялото това знание и теория влияят върху перспективата ти за света“, казва ирландецът в интервю за Би Би Си.

Опенхаймер обаче е по-сложна задача. Но Мърфи не може да каже „не“ на Кристофър Нолан.

„Ролите, които най-много обичам, са онези, за които си казваш: „Не знам дали мога да направя това, не знам дали е възможно“, казва той пред Би Би Си. Опенхаймер е една от тях.

Отначало Мърфи знае много малко за героя, в който трябва да се преобрази. Той има само шест месеца, за да се подготви, затова направо „се гмурва“ в ролята.

Освен че трябва да се запознае в подробности с живота и работата на Опенхаймер, Мърфи се стреми да овладее и неговия език на тялото, гласа и поведението му до най-малкия детайл.

„[Опенхаймер] танцува между дъждовните капки - сложен, противоречив, многозначителен; невероятно привлекателен в интелектуално отношение, но в крайна сметка непознаваем“, казва Мърфи в интервю за „Гардиън“.

Непознаваем е и самият актьор. Ролите му са многообразни, а личният му живот е загадка.

„Толкова съм щастлив, че правя това, което обичам. Наистина съм късметлия“, добавя той пред „Гардиън“. „Но не се наслаждавам на публичността и известността в актьорството. Не разбирам защо трябва да забавлявам хората и да изпъквам в токшоута.“

За Мърфи е достатъчно да изпъква на екрана и да пресъздава подобаващо своя герой - дори когато ролята му се струва невъзможна.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...